Гласуването в Съвета за сигурност на ООН за избора на нов генерален секретар на организацията фактически приключи. Бившият премиер на Португалия Антонио Гутереш получи 13 окуражаващи гласа, два на въздържали се страни – членки на СС, и нито едно вето от някой от постоянните членове на съвета.

Съгласно Устава на организацията официално той трябва да бъде избран за генерален секретар от Общото събрание на ООН. Което е формалност, след като Съветът за сигурност го е препоръчал.

Въпросът обаче, който впрочем още дълго ще се премята в политическото пространство у нас, е какви и защо ги свърши българското правителство по този повод? При това тук съзнателно не употребявам израз, типичен за работа, свършена от някого в тоалетната.

Безспорно в момента още гадаем каква е истината за гласуването на 5 октомври в Съвета за сигурност. В сайта на ООН такава информация поне до 14,30 ч. днес няма.

В информационния поток обаче излязоха две илюстрации за това какви са резултатите от гласуването. Първата е тази.

На нея Бокова е класирана на четвърто място със 7 окуражаващи, 7 обезкуражаващи и един глас без мнение. Георгиева е по-назад – на осмо място, съответно с 5 окуражаващи, 8 обезкуражаващи и 2 въздържали се. Във въпросната илюстрация обаче не е отбелязано колко от постоянните членове на Съвета за сигурност (СС) са наложили вето на съответния кандидат.

В другата илюстрация, която се появи днес по обяд в БЛИЦ, с източник "Ройтерс", този пропуск липсва. В нея Бокова е класирана на ВТОРО място. Отново със 7 окуражаващи гласа, 7 обезкуражаващи, но този път 1 въздържал се, включително и два гласа с наложено вето от постоянни членки на СС. Според публикацията на "Ройтерс" Кристалина пък не е на осмо, а на девето място от общо десет участници.

Разбира се, оттук нататък всеки ще тълкува класирането както му изнася. Което всъщност вече почна. Още снощи в “Часът на Милен Цветков” по Нова не много известен гербер обясни много авторитетно (стил, станал вече характерен за политическата акробатика на партията му в последните години), че, първо, Георгиева е имала само три дни за промотирането на своята кандидатура и, второ, че оставането на Бокова в състезанието й е попречила да бие Гутереш по всички параграфи.

Външният министър на България (не ми върви да го нарека “външният ни министър", тъй като, както по всичко личи, той се ръководи от чужди нашепвания, а не от интересите на страната, която (уж) представлява) също се включи в оправдателно-сугестивния хор.

С почти същите аргументи. Според него: “За съжаление в случая нямахме никакво време да се подготвим, за да може г-жа Кристалина Георгиева да спечели достатъчна подкрепа.”

Ми тогава, що я издигнахте, като сте нямали време да се подготвите? Да броите дните не знаете ли?

Колкото до наложеното на Бокова вето от две страни, членки на СС, мнението му е следното: “Това вето беше непреодолимо, въпреки всичките ни усилия.” След което следват познатите обвинения към опозицията, която пак изкривила така Космоса, та правата герберска ракета да не уцели десятката.

Борисов пък, за да не остане и той по-назад, днес също обвини Бокова, че е попречила на Кристалина, тъй като не оттеглила от надпреварата, за да трасирала пътя на Кристалина. Ама то това звучи, като че ли ще избираме не генерален секретар на ООН, а председател на ТКЗС. По нашенски си...

Всичко това обаче е не само рядка концентрация на лъжа. А и нещо повече.

Още през 2000 година негласно взе да се разпространява не особено гласното мнение, че след всички идиотщини, случващите се в политическото пространство на китната ни родина, вече не било важно дали някой ще се осере. По-съществено било дали после ще съумее да се обърше, че поне да не мирише много.

А случаят с шанса ни българка да оглави ООН направо си плаче да бъде квалифициран като точно такъв.

Турците имат една поговорка: “На мост кон не се сменя.” Турците са конен народ, както и българите всъщност в далечното си минало. Но това не е от особено значение. Важна се истината в тази поговорка – мост се минава бързо. Щото може и да пропадне.

Както стана и вчера. Според отлично информирани източници на Gramofona.com Русия е имала намерението на поддържа докрай намерението си следващият генерален секретар на ООН да е жена, и то от Източна Европа. И е съвсем немалки шансове да убеди в това САЩ и Великобритания.

Идиотската смяна на коня на моста обаче, която направи правителството на Борисов преди няколко дни, в достатъчна степен е обезкуражила правителството на Руската федерация да дълбае повече в тази посока. След което постоянните членки на СС в извънредни консултации по малките часове са стигнали до извода, че в крайна сметка и ракът може да се приеме за риба, в резултат на което българките отпаднаха и новият генерален секретар на световната организация ще се казва Антонио Гутереш.

Да не говорим пък колко още по-идиотско беше допускането, че Съветът за сигурност с ентусиазъм ще избере една българка (Георгиева) за генсек на ООН, докато друга българка – Бокова, ще остане на същата длъжност в ЮНЕСКО. Нещо, което впрочем беше ясно още по условие като невъзможно.

Факт обаче е, че Борисов, Митов и другите каналии, които на думи са много големи, а на дела – почти никакви ги няма, за пореден път може би доказаха, че са проводници на чужди намерения.

Оставки обаче не чакайте. Туй нещо – срамът, въобще го няма нито в речника, нито в програмните документи на ГЕРБ. Както впрочем и на останалите наши партии и политически сдружения по интереси.

 

 

Снимки: WebCafe;Reuters;OFFNews