Съобщението в медиите, че България води тъжната класация в Европа по напуснали държавното училище деца беше възприета по различен начин - от горчива изненада до обикновено примиряване, в смисъл „нищо ново под родното небе”. И подмина почти незабелязано по край празничните дни. По данни на НСИ само за 2010/2011г. напусналите са 18 766. Според Eurostat за 2009 г. функционално неграмотните ученици на възраст до 15 години в България са 41%. Това нарежда страната ни на първо място и по функционална неграмотност в ЕС. А Бургаска област по този показател е на не престижното 4-то място според данни на Регионалния инспекторат по образование. Както се казва, не ни стигат другите резили, та сега и образователния сектор срива репутацията на страната ни.

             Още по-стряскащи обаче са не само подобни цифри, които училищните власти не обичат много да показват, а другата картина през погледа на учителите - масовите отсъствия от часовете и необоснованите извинения, които те са принудени да правят. Очевидно заради делегираните бюджети - няма деца, няма пари, следват съкращения и т.н. И както повечето неща у нас изглеждат законни, ама не съвсем, за да покрият изискването на закона учителите несправедливо извиняват отсъствия. Колко масова и тревожна е тази практика би могло да каже само едно сериозно проучване по въпроса.

             Причините за новината относно незавидните ни класации в ЕС са отдавна обект на журналистически анализи в поредица от публикации на в.”Капитал”. Които засягат фундаментални въпроси на родното образование. Например, защо  толкова много децата бягат от учебните часове, защо без време напускат държавното училище? Обяснението в бедността и социално слабите  семейства несъмнено съдържа истина. Но това е оправдателно обяснение. Когато човек  вникне в същността  на нашето държавно образование по резултатите ще разбере, че корените на всички беди и проблеми с обучението и възпитанието на децата са в самото училище. В тази дълбоко не реформирана система от огромни сгради с многоброен персонал , мощна мрежа от издатели на учебници, помагала и книги, безбройни указания, стратегии и отчети, а и в застиналите повече от век правила грижата за децата сякаш е най-последната й грижа. Защото училищата са призвани по израза на Джон Гатоу „да произвеждат по шаблон човешки същества с предсказуемо поведение, които са податливи на контрол”(кн. „Затъпяване Скритата цел на държавното образование”и http://www.johntaylorgatto.com/index.htm ). При това колкото и пари да наливат данъкоплатците в тази система тя очевидно ще се грижи все повече за самата себе си да съществува, а учениците ще остават продукт на безплодните й експерименти.              

             Приемащите думите ми като ерес трябва обаче да отговорят на следните въпроси: Защо са толкова сложно и академично написани учебниците и учебните програми за децата от І-ви до ХІ клас? Защо има толкова много и различни учебници, помагала, книги и пособия, изпъстрени с цветни фигури и картинки, разсейващи погледа и отслабващи концентрацията на внимание? Защо най-малките продължават да са най-натоварените, а на всичкото отгоре ги връщат у дома с всевъзможни домашни работи, изискващи да научат и знаят нещо наизуст, вместо да ги научат как да мислят и сами да стигнат до познанието?

Защо системата продължава да назидава ученика, а не му помага да проявява отговорност и творчество? Защо продължава да е по социалистически мудна и тромава без видимо желание за вътрешно реформиране?

        За това не е чудно, че учениците нямат отношение към историята, например, и ни най-малко не си дават сметка колко много днешния им ден е повлиян от непознаването на близкото минало. Посочват паметника „Альоша” като символ на „българо-руската дружба от Освобождението насам” или просто като място за срещи… И как да е друго след като училищната система хитро избягва или отлага изучаването на близкото минало1944-1989? Очевидно тези и още много са големите въпроси, чиито дебат на високо политическо ниво повече не търпи отлагане. Но той трябва да започне от долу на горе, от въпросите на родителите, които най-добре разбират колко скъпо и трудно излиза обучението на децата им в борба с едни овехтели и отблъскващи методи на обучение в масовото училище.

         Ето защо е необходимо решително да се пренасочат инвестициите в едно ново качествено образование, каквото прилагат в Института за прогресивно образование.

Ако трябва да обобщим, нужно ни е въвеждането на истински пазар на образователните услуги, следвайки макар и свенливо загатнатата в сегашната Конституция възможност за „свободно развитие на образованието”(чл.23), както и за частните училища в чл.53, ал.5 и 6. За радост такава нова образователна инфраструктура вече се изгражда у нас, макар и мъчително бавно и без особената закрила на държавата, както повелява основния закон. Нужна е нова дефиниция на понятието „училище” и реален живот за „семейната учебна програма”. По думите на успешният Боян Бенев България може и трябва да изгради образа си в чужбина на истински партньор в сферата на образованието и иновациите. Защото личности имаме, остава институциите да не пречат, а да стимулират усилията към тази цел.

          Добре е, че Бургас се включи в престижния конкурс на фондация „Блумбърг”.

Дано се получат и одобрят идеи, които наистина водят към промяна и улесняване живота на хората. Всяка оригинална идея в сектора на образованието би била точното попадение по критериите на тази фондация.Защото ние имаме и благодатната почва за промяна в моделите на обучение по примера на водещи преподаватели в отделни училища, и смели родители в семейното образование, чиито успехи вдъхват надежди за постепенно разкъсване на веригите в държавното образование. До като стане реалност училищната реформа. Докато започнат да преобладават добрите новини от българското училище, а въпросителните без отговори бъдат все по-малко.  За което всеки родител и учител добре следва да се потруди. Дори и въпреки държавата. А политиците да поставят като приоритет №1 училищната реформа в дебатите за нова конституция, за новия НК и всички неотложни реформи, които да правят живота ни по-добър.

            Защото инвестициите в доброто образование са гаранция за едни добри утрешни граждани. Нека тази цел свети на всекиго от нас като алармена светлина.

 

Снимка: nmd.bg