Трогателни са тези дни усилията на вицепремиера Томислав Дончев и министъра на енергетиката Теменужка Петкова да защитават идеята на Борисов за строителството на газовия хъб “Балкан”. Макар това да прилича малко на приказката на Елин Пелин, в която се разказва как върви един лъжец от село на село, та лъже, а ден по-късно върви брат му, та маже.

Към тях самоотвержено се присъедини и пребиваващия поне до вчера у нас Клаус-Дитер Борхард, началник на "Вътрешен енергиен пазар" в Генералната дирекция "Енергетика" на Европейската комисия.

Според тази тройка, превъплътила се май в ролята на брата от въпросната приказка,  този проект ще се реализира независимо от това какво ще се случва със "Северен поток 2" или "Турски поток".

Непоколебима е, както се вижда, волята им – хъбът ще се строи.

Ако ще камъни да падат, ако ще Европейският съюз да се разпадне, ако ще и извънземните да дойдат. Ако ще и газ да няма. Ще издигне горда снага газоразпределителната ни станция сред родните поля, видели между другото и по-големи чудеса.

Неволно си спомням недалечното минало, когато с младежки ентусиазъм бе построен Димитровград. Тогава “поетът с ватенка” Пеньо Пенев написа стихотворението “Корпус 206”, което завършва така:
“Наша!
Наша е
в твойте колони
устремената
висота!
И узрялата твърд
на бетона,
и суровата
красота!”

Колко му е сега Борисов да призове младежката организация на ГЕРБ да плъзне по страната, за да събира вторични суровини, да изгради с парите от тях хъба и гордо за забие на най-високата точка на неговия корпус знамето с лика на премиера-слънце. И всичко това под леко перифразирания девиз на строителите на Димитровград: “Ние строим хъба, той строи нас!”

Звучи чудесно, нали? И навява съвсем неподправен социален оптимизъм.

Разбира се, Борхард, наел се да разнася от компресорна станция на компресорна станция новия балон с празни герберски обещания, не е лишен от известен реализъм. Според него би било добре и руската страна да се включи в проекта, защото на по-късен етап това щяло да попречи на неговата конкурентоспособност.

Това опасно кривване от Винаги Правилната Линия на Борисов и ГЕРБ обаче веднага, по матросовски, е поправено от Томислав Дончев. Той е посочил, че договореният между Русия и Турция "Турски поток" няма никакво отношение към газовия хъб "Балкан". “Това не са конкурентни проекти, както и хъбът не е продължение или алтернатива на "Южен поток", категоричен е бил Дончев.

Дали ще бъде построен нашият хъб, дали той ще се напълни с руски газ – на това и Ванга не би могла да отговори, ако беше жива, светла й памет. Дали Борисов ще изпълни свирепата си закана да наложи вето на Гърция да транспортира през своя територия до Европа природното гориво, идващо от “Турски поток”, също тъне в сферата на неизвестността.

Едно обаче е сигурно. Балонът с газовите фантазии на Борисов ще се разнася надлъж и на шир по китната ни родина поне до президентските избори. Защото на премиера направо непоносимо му е необходимо да ги спечели.

Пък е и напълно в съгласие с приказката, че когато няма хляб, поне зрелища да има за народа.