Благодаря Ви, че в средата на лятото насочвате вниманието си към тази проблемна и на пръв поглед абстрактна тема. Тъкмо от нейното разбиране, обаче, занапред ще зависят социалните практики във вътрешния и международния живот на страната ни. Като сънародници е важно да имаме изградено мнение по нея. Затова ще се постарая да я представя синтезирано и да запазя присъщото й многообразие.
В най-новата история на България се е случвало смяната на една управляваща партия с друга да води до остри обрати във вътрешната и външната политика, които са предизвиквали сериозни сътресения и негативи в икономическия живот и обществените отношения, немотивирано охлаждане и загърбване на трайно установени международни връзки и отлагане на важни за бъдещата стабилност на държавата задачи. Като се разменят позициите на част и цяло, тяснопартийни интереси са представяни за общонационални приоритети, а важни звена от националната сигурност тотално са били пренебрегвани. С волята на сегашното правителство, след широко обществено обсъждане, Проектът за Стратегия за национална сигурност на Република България ще бъде внесен в Министерския съвет и след това предложен за утвърждаване от Народното събрание. Целта е постигнатото единно схващане за жизнените и стратегическите условия за национална сигурност да послужи за дългосрочно определяне на добрите политики на държавата в различните обществени сфери, така, че те да бъдат съпосочни и да се допълват, като се реализират в съответни материални практики. Стратегията има изцяло нов характер по отношение на предшестващите я Концепция ... /1998 г/ и Стратегия ../2005 г/, определен от ситуирането на Република България в Европейския съюз и НАТО, от новата й роля на Балканския полуостров и в света.
На Проекта Стратегия за национална сигурност на Република България е погледнато по нов начин през призмата на правата на личността и условията за постигане на националните интереси - жизнени и стратегически. Най-напред се анализира целта на този идеологически документ, след което са посочени принципите на политиката за национална сигурност. Естествено е да се предположи, че средата за сигурност се разглежда като външна и вътрешна. В условията на глобализация се засилва взаимната зависимост между националните и международните й измерения. "Организацията на обединените нации, НАТО, ЕС, ОССЕ /Организация за сътрудничество и сигурност в Европа/ и други международни организации имат важна роля в областта на превантивната дипломация, управлението при кризи, следконфликтното стабилизиране, укрепването на демокрацията, спазването на правата на човека и върховенството на закона. Международните финансови, икономически и търговски организации, особено Световната търговска организация, разширяват своето влияние" – се казва в документа. Активното участие на България в тези международни формати има възпиращо действие срещу асиметричните и традиционни заплахи за мира и сигурността на страната ни. В следващата точка на Проекта за Стратегия се разглеждат положителните и негативните фактори за вътрешната сигурност. От едната страна на везната са поставени стабилността на демократичните институции, пазарната икономика, системата на валутния борд, присъединяването към еврозоната и Шенгенското пространство, както и взаимодействието между органите за сигурност, правораздавателните и правоохранителните органи, а от другата страна са общата престъпност, корупцията, некомпетентното управление, контрабандата и слабият контрол, слабостите в икономическата и социалната сфера на обществения живот.
За да бъде анализът обективен и прецизен, документът е изготвен едновременно на ведомствен и функционален принцип, като са привлечени широк кръг специалисти при съставянето и няколкото му специализирани обсъждания. Структурата на Проекта отразява в перспектива тенденциите на политиките, от които зависи националната сигурност. Последователно са
интерпретирани външната политика за сигурност, отбранителната политика, политиката за правосъдие и вътрешен ред, за финансова и икономическа сигурност, за енергийна сигурност, за екологична сигурност и политиката за социална сигурност, която включва материалните условия на живот, заетостта, социалното осигуряване и подпомагане, здравеопазването и образованието.
Очакванията са за по-ефективна социално-политическа практика, за да се избегне разпиляването на националния ресурс във всичките му измерения. По две основни причини задачата има висока степен на трудност. От една страна в процеса на глобализация се променят и се създават непознати условия на междунационално проникване и сближаване на националните култури в непозната до момента социална среда. От друга страна, програмният документ е статична снимка на определена конкретна ситуация, макар, че визира динамични процеси.
Целите на Стратегията могат да се постигнат цялостно само при изграждане на единна система за национална сигурност, като нормативен и институционален "процес на консултиране и взаимодействие между законодателната, изпълнителната и съдебната власт, президента на републиката, гражданите и техните организации". В пети раздел са представени ролите на Народното събрание, Президентската институция и Министерския съвет, разузнавателните и контраразузнавателните служби и службите за обществен ред за осъществяване на дейността по защита на националната сигурност. Пояснява се, че Народното събрание провежда парламентарен контрол по адрес на системата за национална сигурност, а премиерът и министрите отговарят за гражданския контрол и информирането на обществото. В заключение на документа се пояснява, че Стратегията за сигурност на Република България отразява интересите на страната при условията на конкретната среда и въздействие на съществуващите фактори. Изменението на някои от тях, както и промените в приоритетите за развитието на страната задължават Министерския съвет своевременно да внася предложения за актуализиране на Стратегията за национална сигурност.
В момента кипи трескава работа по редактиране на текста и отразяване на редицата предложения за неговото усъвършенстване. Ако желаете, бихте могли да го разгледате в сайта на Министерския съвет тук. http://www.government.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0211&n=8&g=
Както ще забележите, работният проект Стратегия за национална сигурност на Република България, не без основания може да бъде погледнат критично и допълван в редица отношения, но със съответната мяра. За да се запази стройността и хармонията му, заложените идеи могат да се доразвият във ведомствени стратегически програми по сфери на дейност. Би трябвало да очакваме по-силна взаимна връзка между задълженията и правата на българските граждани, една по-съвършена система за ограничаване и отнемане на граждански права при безотговорно и виновно поведение в противоречие с националните интереси. Нужна е граница между разбирането за народностно и национално самосъзнание, за религиозна и национална принадлежност. Стратегията за национална сигурност трябва да развива и повишава способността на обществото да се защитава от агресивни и разрушителни действия, скрити зад превратно тълкуване на смисъла на демократичните принципи. От значително детаилизиране се нуждае разделът "Политика за социална сигурност" в частта му за здравеопазване и образование.
За да укрепне мощта на идеята за национална сигурност е желателно в нея да се вплете като мотивационно условие темата за българския национален идеал и националното достойнство на българските граждани.
С изготвянето на Проекта за стратегия вече е налице перспектива за диалектическо трансформиране на идеологическите обществени отношения в синхронизирани материални практики. В скоро време можем да очакваме българските политически партии с меморандум да приемат в своите програми утвърдената Стратегия за национална сигурност, за да бъде наистина България над всичко в политическия живот.
