Хипермаркет с щанд за детски играчки. Аз и приятелка. Избираме подарък за сина ми, който е почти на пет.
Вече не ни вършат работа механични играчки с безброй светлини и звуци, детето се интересува от логически игри, но е малко за „Шах”. Насочвам се към занимателните и образователни забавления. Почти съм решена на класиката „Монополи”, когато вниманието ми привлича кутия с надпис... „Прахосници”.
Нищо, че е за момичета, все пак поглеждам указанията, впечатлена от наименованието на играта.
На пръв поглед е замислена на принципа на „Монополи”. Там е работата, обаче, че е в пълна морална противоположност. Ако в първата е заложено трупане на богатство, инвестиране, градивен подход и какви ли още не бъдещи добри качества на малките играчи, то тук целта е да се прахоса всичко, което е в ръцете ти.
Това е и обяснението на етикета – „Печели тази от вас, която изхарчи първа всичките си пари.”
Въпросното правило обаче далеч не е единственото зло в играта. Разглеждам внимателно полетата. Основните пера, по които се правят разходи, са „За клуб”, „За дискотека”, „За нов гардероб”, „За почивка на море”. Сумите за плащане на домашните сметки като ток, вода, телефон са
най-дребните, предвидени в играта, а и, както ми се стори, можеха да се прескочат. Любопитното беше, че в жокерите съществуваше и карта „Спонсор” – да, същият онзи спонсор, за който се сещате, онзи с дебелия портфейл, на който разчитат много млади и красиви момичета.
Доста шокирана, започнах да се чудя кога ценностната система се е сменила официално, та са я „узаконили” като метод за възпитание в забавна образователна игра. Нали някога, не много отдавна, момичета с поведение на тези от „Прахосници” бяха заклеймявани като порочни, пропаднали и какви ли не още? Кой е решил да се разпространяват деградивни, а не творчески игри? И ако тази трансформация е станала така бързо, защо не са ни казали навреме, „официално”, за да не увреждаме децата си с морално остарели принципи?
За мой ужас, това не беше всичко. Редом до кутията „Прахосници” стоеше друга – „Мошеници”. На капака брадясали мъжаги със свирепи лица и раирани пижами надничаха иззад затворнически решетки. Веднага си представих кражби, измами, мошеничества, хазарт. Майчиното ми сърце не издържа и подминах тази „Забавна игра за момчета”, разтревожена, че само проучвайки я, мога да донеса лош късмет на сина си и той да тръгне по грешен и нечестен път. Не, че нататък открих нещо по-добро, напротив. Малко след „забавните” кутии открих луксозно кипро куфарче... с чипове и карти. Беше „Покер”.
