Както Грамофона Нюз писа, руснаците в България се обединяват. Обедини ги новоучредената Асоциация на рускоговорящите собственици на недвижими имоти в България „Альоша". Неин председател е Александър Анисимов- дипломат и бивш народен представител в Русия. Целта на асоциацията е да създава „мост" между желаещите руснаци да придобият имот в България и фирмите предлагащи такива. Основната необходимост от създаването на такъв „мост" били нелоялните предприемачи, баш- майсторите, които се наемат за ремонт на жилището и куп други битовизми.
Справка на Асоциацията показва, че близо 300 000 са рускоговорящите собственици на имоти в България. По- голямата част от тях притежават имоти по Черноморието.И в това дело обаче се намериха хора, които да недоволстват. Един от тях е Роман Висоцки, който твърди пред imotdnes.com, че е партньор на Анисимов. Какви точно са им партньорските взаимоотношения на двамата не е ясно, защото самият Висоцки посочва в интервюто си, че участва в „Моремедиагруп" ООД – фирмата на съпругата на Анисимов, Яна Дубейковская , която издава списание „The SEA". Ама не точно той участва в тази фирма, а съпругата му. И то неформално. Та, Висоцки твърди, че асоциацията няма хуманни и социални функции, а е начин да „се припечели в България" от нейните основатели. Забележете обече- самият той подхвърлил идеята на двамата съпрузи за начина за бърза печалба. Дори имал и готови схеми за уреждане комисионните за посредничество между купувач и продавач. За всичко това ги бил „светнал" той. Сега обаче бил размислил върху необходимостта от такава структура, защото руският купувач по нищо не се различавал от българския.
Така си е, по нищо не се различава. Обаче ако преди 2 години на мен, като български гражданин имаше кой да ми защитава правата като купувач и собственик на недвижим имот в собствената ми страна нямаше въобще да мисля, ами щях на две-на три да доприпкам до офиса на асоциацията. Щели да се прибират пари за посредничество при сключване на сделка. Че те така или иначе се прибират тези пари. Но разликата е в това, че ако се вземат от асоциацията се знае кой е отговорен за „качеството" на имота. И ще има на кой да се оплачеш, че нямаш прекарани тръби за топла
вода например- както беше в моя случай. А иначе... върви го търси „брокера" от коя фирма беше, къде беше и т.н. То да имаше и кой да ти каже, когато проявяваш любопитсктво. Ами само това ли е? Започва и друго, „яко изстискване" на джобовете. Такса за банката, такса за превод на пари, такса за нотариус- искам да отбележа по няколко пъти, адвокатски хонорари... едно и две ли са... И като отмине тази вълна, без дори да си поел дъх те връхлита нова. Вълна ли казах? Извинявам се- цунами, за да съм по- изразителна, макар че и това е нищо в сравнение с изживяването. Та да продължа: започваш да търсиш „баш-майстори". Ама те едни майстори- свят да ти се завие. Добре че не съм рускоговоряща, или говоряща някакви други езици, че тогава не знам какво щеше да се случи. Като нормален български гражданин изкупих цял склад със строителни материали, защото жилището имало нужда от „сериозен" ремонт. На финала се оказа, че съм си похарчила парите напразно, защото „специалистите" в строителството си прибрали материалите, а работата остана за следващите майстори. И така до безкрай. На финала, след година и половина строително- монтажни дейности, равносметката показа, че съм изнервена до безобразие, с изключително олекнал джоб и още малко, ама съвсем малко довършителни работи. Ако имаше кой да ми даде съвет, когато стартирах „акция дом" може би нещата щяха да са коренно различни.
Валентина Шевчок обаче си е спестила тези неприятности. Тя от 14 г. живее в България, но едва тази година си е купила жилище. И какво казва тя: „Аз съм един от последните членове на Асоциация „Альоша". Тя не ми помогна кой- знае с какво, но в нея членуват много рускоговорящи хора и имаме периодични събирания. Опита на останалите членове, препоръките които ми дадоха, помощта която ми оказаха при закупуването на жилище, а и след това не е никак малка. Ето това е един от начините асоциацията да помогне", заяви Валентина.
Няма да пиша финал, уважаеми читатели. Ще бягам към вкъщи, защото мазилката паднала от дъждовете. Изводите оставям сами да си ги направите. А аз, докато пътувам с маршрутката ще се помъча да разсъждавам върху това, какво точно мъчи Роман Висоцки, че така грубо напада сънародниците си. Май е недоволен, че няма да взима комисионни от продажба на имоти... Ама това ще го мисля по пътя.
