Защо българските социалисти все още се възторгват по 9-ти септември и го тачат като ден на „социалистическата революция”? При това историческата наука и десетки  публикации по темата недвусмислено го определят като добре планиран от комунистите военно-политически преврат, осъществен с помощта на Червената армия.

И в резултат България става най-лесно придобития по израза на Георги Боздуганов „военен трофей на Сталин”, самият той подготвящ дълго време окупацията и съветизацията на страната ни. Тази истина обаче все още бавно достига до  ушите и умовете на хората и на децата в училище.

И доста по-слабо, отколкото неспиращите напъни от привърженици на съвременната руска политика у нас да представят съветската окупация 1944-1947  като „освобождение от фашизма”.  Всъщност, източник на зловредната лъжа е подписаното на 28 октомври 1944 г. споразумение между СССР, Англия и САЩ, чл.1.

а) „България, като спря военните действия против Съюза на съветските социалистически републики и като скъса отношенията си с Германия на 6 септември 1944г….”  Ето две лъжи в едно изречение - България не е воювала против СССР, а отношенията с Германия скъсва не на 6-ти, а на 5 септември. Но така лъжата дава свободата на Сталин да обяви война на  България именно на 5-ти септември, за да не изглежда като агресор в очите на съюзниците.

Той проваля преговорите в Кайро за примирие с България, подклажда заговорническите страсти в София за сваляне на Муравиевото правителство и даване властта на Отечествения фронт, доминиран от местните комунисти, а на 8 септември Червената армия напада България. Ето я целта на лъжата – нападение и окупация на „вражеска” България!

Механизмите на координацията и договореностите между съветското командване и превратажиите от кръга „Звено” не са известни поради продължаващия режим на секретност, наложен върху съветски документи от този период – (Г.Боздуганов,  кн.

”България-военният трофей на Сталин”, С.,2014г., стр.127). Истината обаче е записана в дневника на Георги Димитров: „У нас завземането на властта от работническата класа се извърши не чрез вътрешно въстание, а чрез помощ отвън, от съветските войски…”

Каква всъщност е мисията на тези войски и какви ги вършат на наша територия става ясно от стотиците документи в Държавна агенция „Архиви” – потънали в забрава истини. В община Средец, например, още на 13 септември 1944 г. т.н. „освободители от фашизма” започват реквизиция на ценни вещи и строителни материали, без разписки и заплащане, а именно:

от Георги Циров  ново кавалерийско седло на стойност 10 х.лв., 9 200  тухли,1200 цигли за 34 992 лв.; -от Никола Амелев и Сие – дървен и строителен материал за 34 470 лв.; А още по-куриозни са двата случая на отнети леки коли опел „Олимпия” и „Кадет” от руски офицери, които собствениците им д-р Ат.Запрянов и горското са предоставили на местния ОФ комитет за ползване. Общо за периода до края на декември 1944 г. стойността на отнетите материални ценности, едър и дребен добитък, храни и др. в полза на съветските войски само в тази община възлизат на 699 984 лв.*

Подобно ограбване на българските граждани е масово явление във всички краища на страната. В ДВА В.Търново фонд 38, отдел VI има 80 папки-арх. единици със стотици страници сведения, заявления, молби, искания и др.от граждани за „заплащане на реквизирани квартири, гаражи, автомобили и всевъзможни вещи и домашни потреби”, а и за други „нанесени загуби от съветските войски”. Има и сведения за иззето имущество от магазията на черноморския флот, от фабрики и транспортни предприятия.

Отделно от това, през периода до 1947 г. са наложени наряди и реквизиции за горива, храни и парични суми за нуждите по издръжката на огромния апарат в СКК и на съветските войски, разполагани в различни сгради на 3-ти и 7-ми армейски корпус в Шумен, Хасково, Бургас, летищата и на други места. Претърпените от гражданите материални загуби отечественофронтовската власт прехвърля за сметка на общините и държавата, оневинявайки по този начин червеноармейците. Ясно е, че окупаторите никога не плащат направените сметки.

Но най-страшното ограбване на българския народ съвпада тъкмо с изтеглянето на окупационната Червена армия в края на 1947 г. След разгрома на политическата опозиция започва бандитска национализация на индустрията, мините и банките, а в последствие на градската покрита собственост, на селските мандри и  работилници, на работния добитък и земята на хората, на благотворителните дружества. „Когато в края на 1947 г. се прощавахме с България тя бе вече твърдо застанала под червеното знаме на комунизма”( генерал Черепанов, зам.председател на СКК) – ето реалната последица от окупацията, гарантирала национализацията и съветизацията на страната ни.

Не случайно комунистическата пропаганда нарича преврата на 9 септември „въстание”, а национализацията -„нова победа на демокрацията”(в-к „Народен фар” и всички проправителствени медии след 1945г.). С този безпросветен цинизъм българските комунисти създадоха мощни канали за пропаганда, идолопоклонничество  и фалшификации на историята в отношенията между българския и руския народ. До 1989 г. се прикриваха и преиначаваха истините за преврата на 8 срещу 9 септември, участието ни в т.н. Отечествена война и причините да загубим териториите от 1941 г. и излаза на Средиземно море.

В края на Втората световна война причината се оказва същата, както по времето след руско-турската война 1877/78г. – „освободителката” е против западното влияние в България, за да остане тя в сферата на великоруските(съветски) интереси. Различни епохи и герои, но с една цел – България да е плацдарм за завземане на Проливите и Дарданелите. За това Русия е против Съединението в 1885 г., против Независимостта от 1908, а през септември 1916 г. напада Добруджа и без подвига на ген. Иван Колев, пътят й към Варна и Бургас до Проливите е бил открит.

Сталин не остава по-назад – през 1941 предлага на Англия да възнаградят Турция за неутралитета й във войната с цялата област на юг, включително Бургас. Едно „Да” от английския външен министър А. Идън и днес съдбата ни щеше да е друга. Но вместо признание за Идън, отхвърлил коварната идея, в центъра на Бургас още стърчи паметник на съветския „Альоша”  за „вечна признателност” към „освободителите”. Обичаме да държим лъжите на пиедестал и това си е!

Признание от незнание може да се случи. Но да се търпи безправие от робска подчиненост и преданост за получена власт или от скрити зависимости е равнозначно на самообезличаване. Това е най-големият грях на комунистическата идеология и тоталитарното управление – ликвидирайки свободната инициатива, с лъжи, демагогия и страх от терор превръщат България в комунистически затвор.

За това е крайно време лъжите и премълчаваните истини за събитията около 9 –ти септември и проявите на „народната власт”  да станат основа на обучението по история в образователната ни система. Когато младите поколения знаят истините за лъжите на комунизма, тогава може би българските социалисти ще разберат какво точно им е „отнела” демокрацията.

 

Държавен архив Бургас,фонд 45,оп2, а.е.85, 80,81,85

Бургас, септември 2018 г.

Киро Проданов, историк