Д-р Георги Н. Чалдъков

Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. – Васил Левски

36 години без „чиста и свята република“ – продължаващото безлевские заплашва българската независимост и достойнство. Българийо????

Целта на Вътрешната революционна организация, формулирана (1871) от Левски: „С една обща революция да се направи коренно преобразувание в сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република. Да се подигне храм на истината и правата, на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности“.

След 10 ноември 1989-а си представяхме България като „eдна държава, в която се развива това, което е на почит в нея“. – Аристотел ни учи, че ценностите, които една нация и политика уважават и стимулират, формират нейното бъдеще.

Следователно, ако искаме промяна, трябва приоритетно да определим какво почитаме:

– Ако почитаме знанията, добродетелите и справедливостта, ще имаме просветена и морална нация, по-малко зависими избиратели и (вероятно) по-малко корупция.

– Ако почитаме словолюбието, ще имаме свобода открито да изразяваме мислите и исканията си – без каним гастролиращи сценаристи, режисьори и юпита.

– Ако възхваляваме обаче властта, богатството и насилието, държавата и обществото ни ще продължат да се управляват от Трите А-та (Алчност, Агресия и Аномия/беззаконие) и Трите П-та – (Парламент, Правителство и Президент). Те са симбионти, извличащи полза от взаимодействията си.

Искам да запитам Майкъл Мур как проф. Ноам Чомски – другият активен борец против американския капитализъм – гледа на неговия “Капитализъм: една любовна история”? И ще дойде ли да гледа (или да направи) българския филм “Демокрация: една 36-годишна надежда и срамота“.

Докато разберем, че народът е Народ, когато въстава срещу корумпираните политици и, когато критикува ястребите и ястребките – по Константин Павлов-ски:

Млъкнете, ястреби!
Проклети ястреби!
Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ни каже истината.
Страшната! – на 10 ноември 1989-та стана държавен преврат, проведен от БКП-ДС и режисиран от Съветския съюз. А ние вярвахме, че правим разумна, „нежна“ революция за демокрация.

Затова изпитвам отврaщение, но други целуват ръководителките на всяка „велика сила“. „И това прави цялата разлика“ – учи ни, но кой политик да го чува, великият Робърт Фрост и стихотворението му The Road Not Taken („Пътят, който не поех“). Българските политици – и преди, и сега – са дресирани да вървят по отъпканите пътища на „великите сили“.

Образованието, Санчо, е най-висшият дар за Човека – нали чувате какво казва Дон Кихот? Необразованите избиратели нито го чуват, нито го разбират. Това е най-големият проблем на 36-годишния преход – много удобен за политици.

Към тях имам следните въпроси:

1. Мускетари на демокрацията или популисти са старите БГ партии? Сега и партията, с която ще участва на изборите абдикиралият президент (2017–2026) и обеща да стане премиер, и да оправи България. Един известен политолог отговори на този въпрос със статията „Популистският политически проект“, публикувана в „Портал Култура“.

2. Дълбоката политическа алхимия ще остане ли пак неразкрита и ненаказана? Въпреки че Хегел (1770–1831) отдавна ни е казал: „Какъвто е народът – такъв и водачът, какъвто е водачът – такава и държавата“. Но пак няма кой да ги накаже. Както пише в Библията: „Какъвто е народът, такъв е и свещеникът; и Аз ще ги накажа за постъпките им“.

3. Българската надежда за демокрация докога ще е потвърждение на написаното от Фридрих Ницше: „Надеждата е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците“?

На тези политици, които отговорят обективно, а не политически коректно, на въпросите, ще кажа: „Дойдохте, видяхте, победихте“ – намерете съмишлениците си в НС, но не се сглобявайте, направете коалиция pro bono publicо, а не pro bono за вас и за чужди интереси.

Срамота – не е далновидно бюджетът за въоръжаване да е 5% от БВП, защото така иска щатският президент, а БГ политиците да са глухонеми за това, което искат Учени, Учители и Артисти за Наука, Образование и Култура – примерно, повече от 5% от БВП.

Срамота – Родината ни продължава да е с най-голяма смъртност от инсулти и инфаркти. От които в България умират годишно повече от 70 000 човека; повече от 280 човека умират дневно от всички болести. И настъпва демографска катастрофа.

Срамота – изолирани са новите хора (Homines novi). Алтернативите все още са Неидентифицирани Политически Обекти (другите НПО).

Стоян Михайловски отдавна е поставил диагнозата на тези срамоти: „Най-лошото управление у народ, безкултурен или малокултурен, е демократическото“.

А полският психиатър Andrzej Łobaczewski (1921–2007) написа книгата Political Ponerology (гръцки, poneros – раздел на теологията, който проучва злото). Той въвежда и термина рathocracy (гръцки, pathos – болест, страдание) и kratos (власт). Łobaczewski обсъжда следната идея: обществото се разпада, когато психопати и злокачествени нарцисисти се изкачват на властови позиции. Психопатите и нарцисистите не изпитват емпатия и състрадание към другите. Те са водени само и единствено от собствения си интерес, жаждата за власт и контрол, без значение какви вреди и страдания причиняват на околните. Политиката е силно притегателна за тях, защото им дава влияние над голям брой хора.

Коментар

Когато „психопати и злокачествени нарцисисти се изкачват на властови позиции“ в САЩ и други „велики сили“, те сащисват много народи и държави. Ето защо надеждите са за нашите емигранти, а срамотията – за нас останалите тук, Българийо????