Д-р Георги Н. Чалдъков

 

          36 години комунистическа и демократическа трансгенерациокрация.

       36 години без „чиста и свята репубилка“ – продължаващото безлевские заплашва българската независимост и достойнство. Българийо????

          36 години в честотния речник на думите, използвани от повечето политици, на първите места са „евроатлантически ценности“, „Европейски съюз“ и „НАТО“,  изричани така хвалебствено сервилно, както преди 36 години – „светло бъдеще“, „Съветски съюз“ и „Варшавски пакт“. И преди, и сега пак забравяме националното достойнство и независимостта.

           Госпожици, Госпожи и Господа политици, „Съденението прави силата, а силата – независимостта“ – това е оригиналния девиз, от който са пропуснати „а силата – независимостта“. За такъв девиз трябват политици, верни на „Не ме водят, аз водя“ – водачество, базирано на достойство и народолюбие.

          След 10 ноември 1989-та, си представяхме България като „eдна държава, в която се развива това, което е на почит в нея“. – Аристотел ни учи, че ценностите, които една нация и политика уважават и стимулират, формират нейното бъдеще. Следователно, ако искаме промяна, трябва приоритетно да определим какво почитаме:

– Ако почитаме знанията, добродетелите и справедливостта – ще имаме просветена и морална нация, по-малко зависими избиратели и (вероятно) по-малко корупция.

– Ако почитаме словолюбието – ще имаме свобода открито да изразяваме мислите и исканията си.

– Ако възхваляваме обаче властта, богатството и насилието – държавата и обществото ни ще продължа да се управлява от Трите А-та – Алчност, Агресия и Аномия (беззаконие).

Искам да запитам Майкъл Мур как проф. Ноам Чомски – другият активен борец против американския капитализъм – гледа на неговия “Капитализъм: една любовна история”? И ще дойде ли да гледа (или да направи) българския филм “Демокрация: една 36-годишна надежда“. С подзаглавие „Докога българия народ ще страдат от агорафобия?“.

            Докато разберем, че „Народът е народ, когато въстава срещу корумпираните политици“? И когато се появи българският Майкъл Мур? – да направи „Сико“ – да критикува корупцията в здравната ни система, „Боулинг за Коломбайн“ – да критикува свободата на оръжия, насилия и халтура, и „Фаренхайт 9/11“ – да критикува старите и новомутренските ястреби и ястребки – по Константин Павлов-ски:

 

Млъкнете, ястреби!
Проклети ястреби!
Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ни каже истината.
Страшната!  – на 10 ноември стана един БКП, режисиран от Съветския съюз, преврат, нито „нежна“, нито „кървава“ революция за демокрация.

 

          Освен това, ако продължава бездействието на управниците за финансирането на НОК, държавата ни ще бъде НОКаутирана – и ще е невъзможно да стане от дъното на мрака в последващите поне 10–15 години.

          Затова изпитвам отврaщение, но други целуват ръководителките на всяка „велика сила“. „И това прави цялата разлика“ – учи ни, но кой политик да го чува, великият Робърт Фрост и стихотворението му The Road Not Taken („Пътят, който не поех“). Българските политици – и преди, и сега – са дресирани да вървят по отъпканите пътища на „великите сили“.

          Образованието, Санчо, е най-висшият дар за Човека, който се учи – нали чувате какво казва Дон Кихот. Необразованите избиратели нито го чуват, нито ги разбират. Това е най-големият проблем на българските преход – много удобен за трансгенерационните политици и предприемачи (които някои наричат „бизнесмени“).

          Към тях имам следните въпроси:

1. Защо ентусиазираните българи след 10 ноември 1989 и след 4 февруари 1997 година станаха наивни донкихотовци за демокрация?

2. Мускетари на демокрацията или популисти са новите партии: „ДПС – Ново начало“, „Единение“, „Синя България/КОД“, „Ние идваме“ и „МЕЧ“ (Морал, Единство, Чест)?

3. Докога ще избираме „от две злини, по-малката злина е добрина“ и „по-малката злина“ пак ще идва на власт, няма да изпълнява обещанията си – и пак ще чакаме идването на нови спасители? Пиесата „В очакване на Годо“ на Самюъл Бекет вече 36 години се играе на българската политическа сцена.

4. Дълбоката политическа алхимия ще остане пак неразкрита и ненаказана? Въпреки че Хегел (1770–1831) отдавна ни е казал: „Какъвто е народът – такъв и водачът, какъвто е водачът – такава и държавата“. Но пак няма кой да ги накаже. Както пише в Библията: „Какъвто е народът, такъв е и свещеникът; и Аз ще ги накажа за постъпките им“.

5. Българската надежда за демокрация докога ще е потвърждение на написаното от Фридрих Ницше: „Надеждата е най-голямото зло, тъй като удължава мъките на човеците“?

          На тези политици, които отговорят обективно, а не „политически коректно“, на петте въпроса, ще кажа: „Дойдохте, видяхте, победихте“ – намерете съмишлениците си в НС, но не се сглобявайте, направете коалиция pro bono publicо, а не pro bono за вас и за чужди интереси.

          Продължаваме да сме европейски първенци по смъртност и сме в демографска катастрофа, и нямаме  една поне Нобелова награда?  

          Приоритетствайте, господа депутати и министри! Защото гласуването на ниски бюджети за Наука, Образование и Култура (НОК), може да НОКаутира държавата ни. Не трябва бюджетът за въоръжаване да е 5% от БВП, защото така иска щатският президент Доналд Тръмп – докато сте глухонеми за това, което искат българските Учени, Учители и Артисти за НОК да е, примерно, повече от 5% от БВП.

          Извод: Държавите прогресират, защото имат мъдри политици и образован Народ, който ги избира. Спасението? –  „Бунт на просветените-и-морални елити“, като проф. арх. Христо Генчев-старши, проф. арх. Тодор Кръстев, Стефан Цанев, Руси Чанев,  проф. Младен Григоров,  проф. Даниел Вълчев, проф. Коста Костов, „рационалната съпротива“ Мартин Петрушев, магическият реалист Красимир Димовски, Иван Христанов (от „Единение“) и д-р Петър Москов (от „КОД“). Има ги, но необразованите не могат да ги разпознаят и пак гласуват за  кандидат-депутатите от трансгенерационните партии, които пак искат да управляват, тоест да крадат, обещават-и-лъжат. На този фон, апатията на просветените избиратели ще е подарък за трансгенерацията.

           

          Тогава, Народът запита: „Как сте с морала, избраници?“ „Какво е това „морала“?“ – отговориха депутатите. Народът им каза: „Трябват ни  нови хора, способни да променят модела на политиката“. „Какво е това „нови хора“? – запитаха депутатите. Народът им отговори: „Новите хора“ (Homines novi) са като високите макове – умни-просветени-и-морални, но подложени на мъки, особено в България.

          Срамота – Родината ни е европейски първенец по нездравословен начин на живот – причина за голямата смъртност от мозъчни инсулти и сърдечни инфаркти. От които в България умират годишно повече от 70 000 човека; повече от 280 човека умират дневно от всички болести. И настъпва демострофа – демографска катастрофа.

 

          Срамота – шестват около повече  от 200 неправителствени организации (НПО) – една от тях с перверзно-жестоки престъпления, но още без наказания.

          Срамота – депутати, министри и призиденти действат мандатно, а не проспективно, визионерски.

           

          Срамота – изолирани са новите хора (Homines novi). Алтернативите все още са Неидентифицирани Политически Обекти (другите НПО).

            Затова изписвам „политици???? и Народе????“ – с въпросителните на Васил Левски.

 

          Стоян Михайловски         отдавна е поставил  диагнозата на тези „срамоти“: „Най-лошото управление у народ,         безкултурен или малокултурен, е демократическото“.

  • Пречистването (което често наричаме „лустрация“ от латински, lustratio), въпреки много закъсняло, е етиологично (причинно) лечение, „лекарство по избор“ (drug of choice) за българската политика. „Мутри вън“, „Оставка“, „Ууу….“ и други подобни са насочени към симптомите – не към причините – на болестта, наречена „преход“. Когато настъпи Dies lustricus (Ден на пречистването) и Metanoia (Ден на прошката, ще започне обновяването на политическата система, целяща постигане на меритокрация (власт на заслужилите със знания-и-морал политици).

 

            Извод: Болна политика  (Politica malata) – eпикриза, описваща тази диагнозата като  много корумпирана и неспособна да служи за доброто на гражданите. Такава политика, като болният човек, се нуждае от лечение. Защото „Болна политика, наранено общество“ (Politica malata, società ferita)

           

          „Дойдоха, видяха, забогатяха“ (Veni, Vidi, Divites facti sunt) – не само юпитата  на СБС, също и политици на ГЕРБ-СДС, ИТН и другите коалиционни партии.      

           Затова, няма да се изморя да повтарям: Системно поддържаната необразованост на избирателите прави по-лесно избираеми трансгенерацинните  политици.

          Все пак, полетът към червената луна на меритокрацията продължава:

Рисунка на Никифор Н. Чалдъков, когато беше на 8 години.