Държавите, които приоритетно финансират образованието и науката, прогресират. Високите макове са красиви, но подложини на мъки не само в България. В някои страни обаче има грижи и закрила на високите макове, защото там има меритокрация (власт на заслужилите със знания-и-морал). Обратно: институциализирането на меритофобията е един от най-големите грехове на българската политика и общество.

В “Сборника на Симеон от 1076 г.” се съдържа съчинението “Слово на един калугер за неговата изключително висока образованост, дори според мерките на интелектуалния елит на Константинопол, се е обучавал според концепцията на християнската paideia, като преминал всички степени на “седемте свободни изкуства”. Той се обучавал в Магнаурската школа при най- известните учени на това време – Лъв Математик и Фотий, като изучавал “всичките философски науки” и “всичките други елински изкуства”. Симеон е изминал целия път на “усъвършенстване чрез образование”, като пак според думите на Луидпранд: “А след това като изоставил научните си занимания, той се отдал, както казват, на свято подвижничество”, като последен етап на древногръцката paideia – „възпитавам, обучавам“; от нея идва pedagogus.*  Тази образователна програма Симеон несъмнено пренася в България, създавайки условия за “Златен век” на средновековната ни култура.

* В древна Гърция и в Римската империя pedagogus е „слуга“, който обучава децата или ги води на училище. Сега тази дума означава „учител“ и „педагогика“.

Българският книжовен език се изгражда около средата на 19-ти век, тоест, той е сранително млад. През „Под игото“ думата „българин“ се е използвала рядко – българите се самоопределяли с думата „християни“. Затова кароловчанинът Иван Богоров издва в Лайпциг първия български вестник „Български орел“ – където е написал „Преди да направим България, трябва да направим българи“.

В българския език има около 200 000 думи, изписвани с 30 букви. През 2021 г. е издаден “Речник на новите думи в българския език” – само за последните 20 години в нашия език са навлезли 2700 нови думи и броят им постоянно нараства, без наличието на Закон за чистотата на българския език. Поне имаме свещенни думи – Любознание, Любомъдрие, Смиреномъдрие, Родолюбиие, съчетаващи емоцията и знанието – мото на българското Възраждане, както saperе aude (латински, „да имаш куража да си мъдър, да си независим“) – на европейското Просвещение. Семантични конкуренти на „любознание” и „любомъдрие“ са гръцките (i) „епистемофилия“ и “философия” – съответно „обичам знанието“ и “обичам мъдростта”, и (ii) philosophia biou kybernētēs (Phi Betа Kappa) – „любовта за знание е пътеводител в живота“.

Европейският съюз прокламира, че „триъгълникът на знанието, формиран от науката, образованието и иновациите“, ще осигури икономически растеж на Европа.  За да станем стойностни участници в този процес, крайно време е Любознанието да бъде стимулирано и уважавано в българските училища и университети. Защото нашите първоучители ни завещаха триъгълника на Слънцето, Науката и Душите – химн на всички български училища, написан от Стоян Михайловски в Русе, на 15 април 1882 г. – много преди Брюксел и Лисабон.

Честит най-хубав национален празник! Който за първи път се е чествал не на 11 май 1851 г. в Пловдив, а още през 1813 г. в Шумен. Това е описано в писмото на  възхищаващия се на тържеството Минас Пъжишкян (Минас Лечителя – според мен Минас Психолога, защото "лекувал с думи"). Той е бил енциклопедичен, ренесансов Човек, наричан арменския Леонардно да Винчи.

 На политиците и на нас остават въпросите, чакащи отговори: След като трудът и алтруизмът са превърнали маймуните в човеци, защо мързеливците и егоистите не се превръщат в маймуни? Защо малко знания-и-морал и незнайно много пари-и-власт управляват не само България? Защо тези, които сричат, лъжат и крадат, управ­ляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика? Защо има връзка – и докога – между некадърност и арогантност, както и между талант и проклятие? Защото "Майката на глупаците и мошенниците е винаги бременна“, ли?. – както „пее“ Дзукеро (Аделмо Форначари). Защо България е в парадоксалното състояние да има талантливи ученици, много успешно представяни на световните олимпиади по математика, физика, информатика и химия, и учени и учители на високо равнище, а резултатите в националната образователна и научна система са незадоволителни?  Защо българските политици не научиха, че  от приоритетното инвестиране в Наука, Образование и Култура (НОК) се родиха икономическите тигри в Сингапур, Япония, Южна Корея и Китай? – а у нас тигрите са само на манежа в цирк „Балкански“ и в зоологическите градини. И така държавата ни се самоНОКаутира.

Важнослов: “Аз, Буки, Веди, Глагол, Добро...” – азбуката знай и говори добре. Съвършена семиотика, знаци “с лица от  звук” (Христо Фотев) и “смисъл” (Аристотел):  Сътворени преди повече от 11 века от Светите Равноапостоли Кирил и Методий.  Преведена на съвременен български език, азбуката ни изпраща послания:

“Помни буквите, учи да говориш!

Добре е да живееш здраво на земята!

Защото, както хората мислите,

наша е Той опора.

Изричай словото твърдо!

Нагоре всеки да лети!

Върви! Избягвай червея!

Покорявай висотите!

Ти мъж, ти юноша, вие хора!

Човече!

С ум и разум!

Във вярна посока и с ясно съзнание.

Напред! Слава!”

        Защо тези сакрални послания – “Нагоре всеки да лети!” и “Науката е слънце” – започнаха да напускат душите ни, е тема на незавършени размисли. Те “трябва да станат задължително четиво на дебелоглавите, самодоволни и ояждащи се политици в Източна Европа. Бившите комунистически страни се нуждаят от радикални реформи във висшето образование. Без такива реформи двете половини на Европа ще спрат сближаването си и ще започнат да се раздалечават” – цитат от статия, публикувана в списанието The Economist.

         “Господин Президент и Господа депутати и министри, това доверие в нетърсената сила на човека принадлежи без съмнение на българския учен. В една уредена страна, той е „Мислeщият Човек“  (Man Thinking) – перифраза от лекцията на американския ренесансов писател Ралф Емерсън, озаглавена “ Американският учен” (The American Scholar) – изнесена на 31 август 1837 г. в Харвард, организирана от Phi Betа Kappa Society.