България чества 2-ри юни – Денят на Ботев и хилядите знайни и незнайни герои, пожертвали живота си за свободата и независимостта на родината. В знак на почит към великото им дело точно в 12 часа в цяла България завиха сирените за тревога, а ние, техните синове и дъщери, трябваше да отделим 2 минути от забързания си делник и да си спомним подвига им, благодарение на който днес ни има и се наричаме българи.
Точно в 12 часа централните улици на Бургас „Александровска” и „Богориди” бяха оглушени от пронизителния звук на сирената и по-голямата част от шареното мнозинство замръзна в знак на уважение. Сред спрелите хора лесно се разпознаваха и групи туристи, които, въпреки че не разбираха какво точно се случва около тях, усещаха всеобщото вълнение в очите на хората и изразяваха съпричастността си. Разбира се, не липсваха и такива „българи”, които за разлика от чужденците останаха глухи и слепи, заобикаляха спрелите хора и бързаха ли бързаха незнайно накъде, други преминаваха бавно с
безизразни лица и изпразнени от съдържание погледи.
В началото на „Александровска”, където кипи усилен ремонт, звукът на строителните машини почти заглушаваше сирената и въпреки че някои от работниците спряха работа, когато видяха обектива на фотоапарат, никой не изключи машините. Така идващите от гарата, попадаха сред адски шумове, сред които е трудно да чуеш и собствените си мисли. Въпреки това имаше и такива, които спряха насред строителната площадка.
Колите по главната улица „Булаир” хвърчаха целеустремено, а и никой не би могъл да си представи какво би могло да се случи, ако някой от шофьорите реши да отдаде 2-минутната си почит и спре.
Само преди 135 години великия поет и революционер Христо Ботев жертва живота си, вярвайки, че тоз, който падне в бой за свобода - не умира.
Днес ние сме тези, които вдъхваме смисъл на тази саможертва - 2 минути мълчание е най-малкото, с което можем да изразим почитта си. А историята отдавна е показала, че този, който не помни миналото си днес, утре ще бъде забравен...
