Бургаският съд потвърди присъда на Окръжен съд -  Сливен от 17.12.2013 г., с която подсъдимият Михаил Пеев от гр. Кермен, община Сливен е осъден на 22 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

С нея той е признат за виновен в това, че  на 22.12.2012 г., в гр.Кермен, е направил опит да умъртви повече от едно лице – баща си и чичо си, резултат на което е настъпила смъртта на чичо му, а по отношение на баща му деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца причини, като убийството е извършено с особена жестокост и по особено мъчителен начин за убития.

Подсъдимият е осъден да заплати на трима граждански по 40 000 лв. обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди.

Делото във въззивната инстанция е образувано по жалба на подсъдимия Пеев и неговия служебен защитник с молба да бъде намалено наложеното наказание на 15 години лишаване от свобода.

Подсъдимият Пеев живеел в София, но се прибрал при втория си баща за Коледните празници. На 22.12.2012 г. около 19 ч. той настоял да излязат с баща му да се разходят. Първоначално възрастният човек отказал, но доведеният му син извадил малка брадвичка, която държал под връхната си дреха, и му казал: “Да не съжаляваш, че не си дошъл“.

Двамата тръгнали и като стигнали до пресечка, водеща до дома на пострадалия, Пеев изненадващо предложил на баща си да отидат на гости на чичо му. Той живеел сам и излязъл да посрещне гостите. Вътре тримата седнали около малка масичка и си приказвали на общи теми. Върху масата обаче имало два ножа – единият с черна дръжка и гъвкаво острие, а с дървена дръжка и остър връх.

Неочаквано подсъдимият станал рязко от стола, взел ножа с черната дръжка, който бил без остър връх, и се насочил към леглото, на което седял чичо му. Последният опитал да се изправи, но не успял, а Пеев го хванал с лявата ръка за врата, а с дясната ръка му нанесъл с ножа няколко последователни удара в областта на гърдите.

За да помогне на брат си, баща му взел пръчка, която използвал като бастун и с нея ударил няколко пъти сина си. Тогава подсъдимият скочил срещу него и се опитал на два пъти да го намушка с ножа в лявата половина на гръдния кош отпред, но не успял и му причинил само повърхностно-порезно нараняване. Той съборил

баща си на пода – и отново посегнал с ножа към гърдите му. Пострадалият успял да хване острието на ножа с дясната си ръка и да предотврати пробождане, получил само порезни рани по вътрешната повърхност на дясната си ръка, а ударът попаднал в дясната му буза, в посока към дясното ухо. По време на боричкането и вследствие на ударите с ножа баща му получил множество наранявания в областта на дясната буза, по лявата предна половина на гръдния кош и по двете си ръце.

В един момент Пеев оставил баща си, извъртял се рязко назад и обърнал масичката, като я изхвърлил на една страна. Използвайки този момент, пострадалият успял да стане от пода и побягнал навън, за да потърси помощ.

Тогава подсъдимият отново се насочил към чичо си и продължил да му нанася множество последователни удари, но вече с ножа с дървената дръжка и остър връх. Ударите попадали в различни части на тялото, предимно в гръдния кош, в шията и лицето. Когато пострадалият изпаднал в безпомощно състояние, Пеев напуснал дома му и се прибрал  в къщата на баща си.

Междувременно баща му потърсил помощ у съседи и за инцидента било сигнализирано на телефона за спешна помощ №112. На местопроизшествието пристигнали полицейски служители и медицински екип от ЦСМП – гр. Сливен. Те установили, че чичото на подсъдимия е починал.

Съдът намира, че подсъдимият Михаил Пеев е наказателноотговорен, тъй като към момента на извършване на престъплението е бил пълнолетен и вменяем. Той е разбирал свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си, макар и да е бил с намалени задръжки. Той е бил улеснен при извършване на престъплението от личностовите си особености в рамките на личностово разстройство от смесен тип, с преобладаване на диссоциалните елементи и приема на алкохол. Преди извършване на деянието той е бил в състояние на  обикновено алкохолно опиване, което не изключило вменяемостта и психичната му годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Бургаският съд не намери аргументи, подкрепящи оплакването, че наложеното на подсъдимия наказание е несправедливо. В първоинстанционния съд делото е разгледано и наказанието е определено по института на съкратеното съдебно следствие.

Решението на Апелативен съд – Бургас подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд.