Отбелязването на международния ден за изкореняване на бедността е практика по целия свят от 1992 година насам, когато Генералната асамблея на ООН приема резолюция по този въпрос.
 
Намаляването на крайната бедност и глада е Цел 1 от Целите на Хилядолетието за развитие, определени от ООН през 2000 година. Докладът на Ilda Figuerdo отбелязва, че бедността и социалното изключване представляват посегателство над човешкото достойнство и нарушение на основни човешки права.
 
Документът предлага равнището на минимални доходи в държавите от ЕС да бъде фиксирано на 60% от нивото на средните доходи в същата страна. Обръща се внимание на наличието в ЕС на хора, които имат работа и въпреки това живеят в бедност.
 

На 17 октомври 1987 година над 100 000 души се събират на Трокедеро” в Париж, за да почетат жертвите на крайна бедност, насилие и глад. На 22 декември 1992 година Общото събрание на ООН обявява 17 октомври за международен ден на бедността.

ЕС обяви 2010 година за Европейска година на борбата с бедността и социалното изключване.

По данни за 2008 г. в ЕС над 85 милиона души, или около 17% от населението, живее под прага на бедността. През 2005 г. този дял е бил 16%, а през 2000 г. - 15%.

България е най-бедната от държавите-членки на ЕС, като 51% от нейното население изпитва материални затруднения. Това сочи докладът на Европарламента от 2010 година.

 


Източник: balkanec.bg