С тежки дарове и твърди обещания архоните на Аполония и Месамбрия сключиха едногодишно примирие. Така те слагат край на 300-годишната война, която са водели за солниците на Анхиало. Битката за бялото злато е започнала преди повече от 2000 години.

Летописците твърдят, че вина имат месамбрийците, но крайни победители се оказали аполонийците. Мирен договор обаче и до сега историците не са открили. Именно и за това всяка година градоначалниците на днешните Созопол и Несебър се събират и сключват ново примирие.

Техен гарант е Поморие, за чиято сол е избухнала и войната. Лично Аполон проследи подписването на мирния договор и посрещна пратениците на някогашните Месамбрия и Анхиало на аполонийска земя.

След като се увери, че идват с мир, той ги проводи до кмета на Созопол и тримата градоначалници извървяха пътя на примирието. Като домакин на срещата, първи подписа си трябваше да положи созополският кмет Панайот Рейзи.

Той обаче си призна, че няма доверие на някогашните месамбрийции и реши последен да се съгласи с условията на примирието. Първи подписа кметът на Поморие Иван Алексиев, който не скри, че наследниците на Аполония има защо да се притесняват от византийската политика на съседите си.

За да гарантира мира, Алексиев дари на колегите си три златни дара. Бялото злато – солта, заради която е започнала войната, черното злато – лечебната кал на Поморие и течното злато – прочутото поморийско вино.

Кметът на Несебър осъди агресията на своите предци. „Посипваме главите си с пясък, поради липсата на пепел, но толкова обилно, че дюните стигнаха до морското равнище, а материалът им стига да се забърка достатъчно вар, за възстановяването на цялата крепосна стена на Аполония”, заяви Николай Димитров и пожела на някогашния си враг в битката за поморийската сол, догодина Созопол да бъде световна туристическа дестинация №1.

Като пратеник, идващ с мир, Димитров също донесе дарове – чироз и вино. Кръст и чесън пък ще пазят днешен Созопол от зли сили и от множеството вампири, които се появяват в морския град при всяка археологическа разкопка.

Победителите в лицето на днешен Созопол се оказаха щедри домакини и посрещнаха пратениците с прочутото созополско сладко от зелени смокини и вкусна дамга. Панайот Рейзи не пропусна да дари колегите си със смокинова ракия и созополско вино.

Според клаузите на тазгодишното примирие, с общи усилия и чуждо финансиране ще трябва да се изгради мост между Созопол и Несебър. Двете страни сезадължават да спазват договора дори и при спад на руската рубла, или по-ниски квоти за улов на калкан.

Бойните действия по отношение на европейските златици пък ще трябва да се ограничат до писането на проекти и реализирането им в срок. Една от клаузите не се понрави особено на поморийци,  но пък беше посрещната с бурни аплодисменти от созополчани и несебърци.

Ако някога Поморие и Бургас изпаднат в дълбок икономически колапс или демографски срив, двата града-държави предварително ще разпределят господството си над техните територии.

Двамата градоначалници се споразумяха също така и справедливо да си поделят туристите това лято. За да скрепи окончателно едногодишния мир, от Олимп слезе и виночерпеца на боговете, който наля на тримата градоначалници по чаша 150-годишно вино.