Интересна история между художник и соцполитик все още се разказва, заради легендата Свинска дупка в Созопол. Тепърва археолозите в морския град се очаква да потвърдят или опровергаят легендата за покрития  тунел за канализационна тръба, изграден като арка. Подробностите разказа пред Gramofona.com шефът на НИМ проф. Божидар Димитров.

 „Това, което знаем е, че става въпрос за характерен римски обходен канал. Рим не е давал гръцки статут на селища, които нямат канали за прясна вода и канал за отпадни води. Канализационният канал прилича на съвременните канали, изграден с цокъл на 60 см от земята от характерните бели камъни и след това тухлена арка с височината на човек. Към него са се включвали отделните сгради със собствени малки тръбопроводи. Минавал е през целия град и в района на портовото управление се е вливал в морето. Замърсяване тогава трудно е можело да се каже че има. Екстрементите са били чисти. След това са закрили входа от страх, тъй като в него са влизали деца и е имало опасност от струтване“, обяснява проф. Димитров.

По думите му находката е ценна, защото в България все още няма разкрит римски обходен канал. По Черноморските градове също. Засега такъв канал се виждал при крепостта Траянови врата, но там археолозите са копали само 10 метра.

Легендата за Свинската дупка е свързана и с комична история, която все още се носи от уста на уста. Тя е между покойните вече писател Славчо Чернишки и соцполитика Пенчо Купадински.

Пенчо идвал в Созопол навремето и спял в Общината. Разхождал се по анцунг, с пистолет в джоба, пиел мента в старото кафене.

„Една вечер двамата се запили и Славчо му разказал, че според легендата там в канала били скрити златни и сребърни статуи. Пенчо веднага попитал, защо тогава не ги извадите? Славчо не могъл нищо друго да измисли, премигнал два пъти и отговорил, че вътре има рудничен газ. След което двамата се разделили. Славчо се прибрал да спи. Тогава е живеел в стая в църквата „Света Богородица“. Изведнъж в 03.30 часа през нощта някой му почукал на вратата. Славчо отворил и видял насреща си Пенчо Кубадински с два камиона от миньорската спасителна бригада на мина Росен. „Айде, идвай! Да ходим към канала!“, викнал Пенчо на Славчо. А той му отговорил-„Ей, сега“.

След което Славчо избягал и се скрил в редакцията на вестник „Черноморски фронт“.  7 дена Пенчо обикалял с пистолет изваден от анцуга, обикалял по кръчмите и търсел Славчо, макар че всички са знаели къде е“, разказва с усмивка Димитров.