Победителите от Националния конкурс  за поезия ”Христо Фотев”, получиха своите награди в Бургас.

Големият победител, наследникът на Фотев е поетът Александър Секулов за книгата „Море на живите”.Той получи грамота и парична награда от Община Бургас, връчена му от Зам.кмета по Култура и образование Йорданка Ананиева.

 „Получавам тази награда със смирение пред името на Христо Фотев. А то свети, блести и сияе. Фотев обитава империята на светлината. Горд и смирен съм пред неговото име. За мен тази награда е велика чест”. Това каза пред публиката в Кукления театър в Бургас носителят на голямата награда Александър Секулов.

Връчени бяха и две съпътстващи награди на авторите, получили най-много гласове след победителя. Техни носители са бургаската поетеса  Милка Стоянова за „Крайбрежна поема” и Александър Христов за неговата първа книга „Крайпътна обител”.

Поетът и член на журито на Националния конкурс, Иван Гранитски сподели пред публиката дошла на награждаването, че е особено важно да се уважава духът на поета, на чието име е конкурса. Той разказа и за работата на журито в състава на което участваха поетът Ваньо Вълчев от Бургаската писателска общност, Иван Гранитски от Съюза на българските писатели, Митко Новков от Сдружението на българските писатели, Росен Друмев от Бургаската писателска общност, Веселин Пренеров - председател на Комисия по култура към Общински съвет - Бургас.

70 автори от цялата страна участваха в шестото издание на конкурса. Техните книги трябваше да са излезли на пазара през последните две години.

Гости на церемонията по награждаването бяха председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов, Иван Гранитски, Митко Новков от Сдружението на българските писатели, представители на Община Бургас, почитатели на поезията. 

А поезия имаше не само в книгите, тя звуча и в залата. Част от спектакъла "И аз вървя срещу легендата за себе си" бяха изпълненията на най-добрите рецитатори от  съпътстващия конкурс. Поезията на Христо Фотев продължава да докосва сърцата и всеки има свой любим стих. Моят е ...

„Мамо.

И аз ще се завърна, както винаги.

И както винаги, най-неочаквано

прозореца ти ще изпълня в тъмното -

не ставай изненадано от стола си.

Не падай във ръцете ми -

погледай ме

и позволи ми да сваля палтото си...”

А кой е вашият? Време е да си го припомните.