Затворът не е само място, където осъдените за различни престъпления, изтърпяват своите присъди. Затворът може да е място, където един човек получава вдъхновение и пише своите разкази. Различни творби от това, което сме свикнали. Разкази, които са наситени с емоция.

Зад стените на Бургаския затвор в момента живее Деян Димитров. Човек, осъден на 13 години затвор, заради убийството на втория мъж в живота на любимата му Гергана през 2011 г. За да успее да преодолее шока и новия си живот, Деян мисли, чувства, пише, трие на белия лист, пак пише и пак трие. Най-новата му книга се казва „Песента на мъртвите души”.

Пред родителите си, близки и приятели, авторът обясни, че събраните в творбата му разкази са писани в периода 2012-2017 година. Подборът им бил много труден, защото всеки един от разказите е определен емоционален момент от живота на бургазлията. Деян пише в разказите си за любовта, за приятелството, за доверието, но и за омразата.

„Не крия, че трите ми най-емоционални разказа са трите най-дълги. Написани за Юлика - едно момиче, с което се запознах миналата година и което днес не успя да бъде тук”, каза с тъга Деян. Писателят се почувства истински щастлив, когато редакторът му Георги Христов го оприличи на Антон Чехов и Уилям Портър.

„Деян ще ви изненада! Никога не ми е доставяло такова удоволствие да редактирам текстове. Повече бях читател, отколкото редактор на книгата. Текстовете са написани на доста висок стил и в тази книга има неща, които ще отличат Деян от останалите автори в града”, обясни пред присъстващите Христов.

В „Песента на мъртвите души” присъства и разказът „Момичето с коси от морска пяна”. С него Деян заслужено спечели първата награда през миналата година в станалия изключително популярен литературен конкурс на Gramofona.com -„Никулденски конкурс за написване на рибарски разкази”.

В момента Деян не пише нищо. За последно е писал стихотворение за рождения ден на Юлика през юни тази година. „Почувствах я много близо до себе си. В нея открих 90 % от моите разсъждения, моите емоции. Без това момиче да ми дава повод, успях да превъзмогна Гергана. Да, но допуснах да се обвържа твърде емоционално с нея. При положение, че обстоятелствата са такива, че не би трябвало да го правя”, обясни Деян.

В момента младият мъж чака появата на нова муза, за да вземе химикала в ръка и да ни изненада отново с нещо различно и необикновено. И си пожелава: „Един ден да бъда първият български писател с Нобелова награда за литература”.