Бургаският художник Атанас Ангелов говори чрез картините си. Едва ли има човек, който да не е обърнал внимание на рисунките му, минавайки през едно от най-оживените места в Бургас – подлезът на Операта. Художникът твори там вече осма година. 62-годишният мъж казва, че мястото, на което рисува всеки ден, е неговата своеобразна изложба.

Пред Gramofona.com майсторът на четката разказа, че още от дете е проявил интерес към рисуването, а с четките и боите се захваща сериозно от около 30 години. Ангелов много трудно се съгласи да разкаже за своя труд, защото признава, че не е силен в приказките.

„Това, което искам да го кажа, го казвам чрез рисуване на картините си“, разкрива той.

Бургазлията не се вдъхновява от световноизвестни или родни художници, а от онези по-скромните майстори на четката, които не са добили широка популярност в тези среди. Спомня си как, когато е 3-4-ти клас, за първи път се е впечатлил много силно от художник в квартала, в който е живеел.

„Неговите картини много ми харесваха, а той ми ги даваше да ги прерисувам. Оттогава започва и увлечението ми по изкуството”, казва още Ангелов. Според него всяка картина си е ценна за себе си.

Рисунките на 62-годишния бургазлия са от лични портрети до природни пейзажи.

„Доста често правя копия на тези, които ме привличат. Понеже съм от морето, най-напред много се интересувах от картините на Айвазовски и доста често съм правил копия на негови картини“, разказва мъжът.

Ангелов признава, че твори, за да се изхранва. Допълва обаче, че винаги рисува картини, които му харесват. Дали в Бургас има „хляб“ в подобно изкуство той отговаря красноречиво:

„Колкото да не е без хич. Има много хора, които се интересуват, но казват, че заплатите или пенсиите им не стигат. Наскоро дори една жена ми каза: Някои хора влагат в картини, а други – в хляб и сол“.

Завършва разговора си с мен с оптимизъм. Казва, че бургазлии проявяват интерес към творбите му и той основно разчита на тях, за да продължи да твори:

„Всеки си има различни предпочитания. Тези, които разполагат с по-малка сума, си купуват нещо напечатано. Има и хора, които ценят направеното с ръка, а не на машината”, допълва художникът.