Иска ми се, да не казвам нищо за Ясен Дараков, както е прието да се прави в началото на едно интервю. И веднага ще ви кажа защо. Не ми харесва да го слагам в рамки, защото и той не се поставя в такива. Не искам да цитирам биографични данни, защото наблюдавам как пътува от място на място, сменя градове и държави и гради живота си наново. Не му е лесно, както изглежда от страни, но върви, не спира...Не искам да го сравнявам с други успели хора, защото не знам дали ги харесва. За мен той си остава все още неоткрита планета. Единственото което знам за нея е, че там има въздух и слънце! А не е ли това най-важното?     

 Какво трябва да знаем за Ясен Дараков, питам самия него и искам той да каже важното за себе си.

-   Най-вече трябва да знаете, че съм от Бургас. Завършил съм “Княз Борис I” и после Търговската гимназия, която тогава се казваше Икономически техникум. После Икономическия университет във Варна, така че образованието ми е в съвсем друга сфера.Но когато бях на 14-15  започнах да пиша за “Бургас днес и утре”, а после за “Черноморски фар”. Водил съм предавания по радио “Южен бряг” и Канал 0.

Не пропускам всяка възможност да се прибера в родния град и да се видя с всички приятели и колеги. Не мога да кажа, че съм типичния емигрант в това отношение, защото се прибирам по 3-4 пъти в годината и държа прекрасни връзки със съучениците ми и се виждаме често, не само в България.

Почти нищо не ми липсва в САЩ, но не мога да прежаля морето. Който не е от Бургас си мисли, че се лигавим като почнем да обясняваме как ни липсва морето с  други бургазлии в Чикаго, но то е неизменна част от всеки, роден и израстнал в най-добрия град за живеене – не само в България, а и в целия свят. 

 Как един бургазлия стигна до червения килим на Оскарите?

-   Преди осем години бившият шеф на новините на  bTV Люба Ризова ме попита дали искам да отида да отразявам Оскарите. Телевизията тъкмо беше купила правата за излъчване на церемонията. Но Люба ми каза, че няма как да ми съдействат за акредитация, която е много трудна за получаване – на 2/3 от кандидатите им отказват, а и срокът беше минал. С малко късмет и добри контакти тук, обаче успях да си осигуря място на червения килим на Оскарите и така за първи път се озовах там. Не мога да скрия, че явно съм бил голям късметлия защото още първата година при мен се спряха и Джордж Клуни и Анджелина Джоли. Преди това с колегите обсъждахме, че искам да интервюирам Клуни, Джоли и Брад Пит – не защото са най-известните, а защото само тях мога да разпозная безпогрешно. Истината е ,че не съм най-големия филмов фен. Сигурно мога да разпозная по-голяма част от конгресмените или съветниците на президента отколкото актьори на червения килим. Но след седем години и безкомпромисна подготовка, мисля, че се справям по-добре.

Какво е усещането, с какво може да се сравни? Какво научаваш от победителите и от разочарованите...

-   Оскарите са моето 4-дневно бягство в една красива приказка където всичко е перфектно. Истината е, че през останалата част от годината отразявам основно негативни новини – от масовите стрелби в САЩ, тероризъм, политически сътресения и по-малко успехи и позитивни събития.Червеният килим на Оскарите е едно усещане, че светът около нас би могъл да бъде перфектен – там всеки детайл е изпипан, всеки човек е в най-добрата си форма – от чистача до топ звездите - дрес кодът е задължителен за всички.

Достъпът до най-големите звезди на киното и възможността да си поговориш с тях дори накратко, също е много стимулиращ – вдига адреналина на макс. Дали ще успееш да се добереш до тези, които искаш, дали ще успееш да се пребориш с конкуренцията на репортери от цял свят…

Разочаровани няма може би, всички осъзнават, че щом са номинирани са вече победители. Както ми каза един път Упи Голдбърг – има милиони актьори, режисьрои и други, чиито имена никога няма да са на стената с номинираните за Оскар. А от всички тях научавам, че колкото по-голям е един човек е толкова по-земен и достъпен.

Къде нареждаш Оскарите в журналистическата си кариера?

-   Мисля, че в кариерата си съм правил много по-интересни и по-важни неща, които имат  реални последствия за нашия живот , за съдбите на милиони хора по целия свят. Не, че оскарите и филмите не могат да вдъхновят милиони да променят нещо в живота си, да ги мотивират. Но истината е, че интервютата ми с Анджелина Джоли и с Джордж Клуни допринесоха  много за това да стана по-известен, но което е по-важно да имам възможност и самочувствие да настоявам пред продуцентите и шефовете за теми, които са важни, но може би по-сериозни и по-скучни. Продуцентите знаят, че щом ги правя аз ще бъдат гледани. Това ми донесоха Оскарите.

Коя е най-земната филмова звезда и коя най-превзетата?

-   Както ти казах усещането е, че всички тези звезди са много земни и достъпни. Те осъзнават, че на червения килим ще се срещнат с едни от най-добрите журналисти от целия свят и има взаимно уважение. Може би част от това е игра, част е истински характер.
Най-много се притеснявах от Джоли, но тя притежава уникалната способност да те накара да се почувстваш специален и  че желае да говори с теб. Сигурен съм, че тя се спря, защото чу, че съм от България, а тя тъкмо се беше върнала от Балканите след премиерата на нейния филм в Белград “Земя на кръв и мед”. Може би най-странно се чувствах докато интервюирах Джордж Клуни – нещо ми беше притеснено, стори ми се, че разговорът не върви. После като гледах записа всичко изглеждаше ОК.

С коя филмова звезда се познаваш лично?

 -   С много – Асен Блатечки, Калин Врачански, Захари Бахаров /смее се/.

 Коя е най-смешната или най-абсурдна ситуация на наградите Оскар?

 -   Мисля, че всички знаят коя е най-абсурдната ситуация на Оскарите – миналата година когато беше отворен грешния плик в категорията за най-добър филм.В този момент аз тъкмо се обличах и приготвях за живото включване след Оскарите в “Здравей, България” по NOVA и само слушах церемонията. В първия момент си помислих, че това е шега и то много смела от водещия Джими Кимъл. Но по шокирания поглед на колегите около мен бързо разбрах, че не е шега, а самата истина. За 89 церемонии такъв гаф не е имало. Едва ли може да си представите бързината, с която се изстрелях на червения килим и приготвянето на техниката за извънредна жива връзка в сутрешния блок за гафа. Даже помня, че не бях добре осветен.

И разбира се, нещо за стайлинга! Най-красивата, най-стилната, екстравагантна и дори абсурдно облечена звезда?

-   Ако трябва да съм честен въобще не обръщам внимание на дрехите. Може би дамите повече се вълнуват и колежките ми на килима. Даже се радвам, че последните години се говори по-малко за рокли. Но наистина е невероятно модно шоу, радост за окото.

 Ако Ясен Дараков беше останал в БГ, с какво щеше да се занимава сега?

 -   С абсолютно същото. Мисля, че най-важното нещо е да разбереш какво ти е отредено да правиш на този свят и да го правиш – по най-добрия начин и с удоволствие. Пак бих правил телевизия.

 Кажи нещо на твоите близки тук, на бургазлии.

 -   Те знаят, че живеят в най-невероятния град и се радвам, че през няколко месеца успявам да се върна. Бях си само седмица преди Оскарите след като бях и за Коледа. Влизайки в Бургас се почувствах все едно никога не съм си тръгвал. Ето така ме карат да се чувствам този град и хората  в него. Казвал съм го и преди – може да съм известен, но в Бургас се чувствам обичан. За което съм безкрайно благодарен.

 Кой е твоят Оскар и за какво?

 -    Рано ми е за Оскар. Но се надявам зрителите да ми дадат такъв. Няма по-голяма награда от тази на публиката.

И накрая искам да кажа на всички, които прочетоха това интервю, че всъщност са научили  много малко за Ясен Дараков. Не защото, не е бил искрен, точно обратно. Просто е труден за разказване, променящ се и винаги държащ нащрек хората около него, търсещ и ще видим какво още..

Благодаря ти, момче с очи големи, като морето!