Вили Пефтичева е фотограф за щастливите моменти в живота. От три години специализира в детска, семейна и сватбена фотография. Какво е да прекараш 20 часа на крак, за да запечаташ точните моменти? Как балансира между семейството и снимките? Интервю на Gramofona.com с Вили Пефтичева в Деня на фотографа.

Вили, каква е разликата да снимаш деца и сватбари?

- Когато снимаш деца, се чувстваш повече като аниматор и като дете. Когато отиваш да снимаш сватби е страшно отговорна задача, защото е момент, който не може да се повтори. Изтървеш ли сватбения момент, няма как да върнеш самата сватбата назад. Работата на фотографа е колкото вълнуваща и забавна, толкова е и отговорна.

Всяко си има неговият чар. Най-много ми харесва да снимам сватба. Това е може би най-сложният жанр за снимане, защото включва всичко - от репортаж, художествено заснемане, гонене на малки детайли, дори папарашки снимки. Децата също са много забавни, но те са специфични.

Снимаш ли тъжни моменти?

- Фотографите винаги плачем на събития. Не мен самата не ми е приятно да съм на траурен момент. Извикаха ме да снимам погребение, но аз отказах.

Разкажи някои комични ситуации, в които си попадала по време на снимки?

- Най-пресният пример е от тази събота. С младоженци решихме да направим фотосесия в 18.30 часа на Часовника. Аз не съм стандартен фотограф и търся по-различен ъгъл за снимане. Реших да легна по диагонал на „Александровска“ и „Богориди“. Булката се надвеси над мен, кумът ми помогна да разперим воала и се получи уникален момент.

Всички, които минаваха около нас се смееха и ни снимаха. Чух дори някои да казват: „Гледайте ги тия циркаджии!“.

Споделих снимката във Фейсбук как съм се търкаляла по центъра и събрах над 1000 лайка за два дни. Явно и хората очакват да си по-различен, да те виждат на места, на които не са свикнали да гледат фотографи.

Често ли ти се случва да лягаш по земята по време на работа?

- Да, аз съм такава. С децата се търкалям постоянно, дори ми се е случвало да вляза до шия във вода.

Ти ли си избираш начина, по който да предразполагаш хората преди снимки?

- Да, когато паднеш на земята, ти успяваш да ги развеселиш и създаваш някаква емоция в тях. Едно дете като те види да се търкаляш по пясъка и то започва да го прави. Просто предизвиквам емоция в хората. Правя нещо, което и самите хора не очакват, предизвиквам реакция и стават най-хубавите снимки.

Това ли е формулата за успешния кадър?

- Не знам дали е формулата, но при мен това работи много добре. Аз усещам, че хората харесват в мен именно това, че не се притеснявам да се правя на клоун, да се показвам отстрани, моделите ми усещат това, че съм импулсивен човек и готова на всичко за кадъра, който искам - да лягам, да се търкалям.

Кой е най-вълнуващият ти кадър, който си направила до момента?

- Много са, но може би най-вълнуващият ще е този, който тепърва ще направя. Всеки следващ е зареден със страшно много вълнение. Често казвам на моите булки, че ако те не спят деня преди сватбата, и аз не го правя. Въобще не ме хваща сън, защото се вълнувам какво точно ще се случи на следващия ден.

Колко сватби си снимала досега?

- До момента са около 50. Търсят ме повече като детски фотограф. За един коледен сезон снимам около 300 деца. Толкова булки на година няма как да се снимат.

С какво обичаш да се занимаваш през свободното си време?

- Средното ми образование е музикант -това правя и това обичам. Свиря на китара и пиано, дори пея естрадни песни.

Най-откаченото място, на което си снимала?

- Много са.

Знам, че си семейна. Как реагира половинката ти, когато отсъстваш с дни от вкъщи и имаш много работа?

- Той ме подкрепя, радва ми се, помага ми, но е трудно. Моята работа е когато хората почиват и празнуват. Трудно балансирам, защото съм голям работохолик.

Обичаш ли да те снимат?

- Да, но не винаги се харесвам как излизам на снимките.

Има ли фотогенични хора?

- Няма фотогененични и нефотогенични хора. Всеки си има своите черти, своя си красота. Цял живот сме свикнали да се гледаме огледално и когато се видим реално, за нас това е шок. Затова някои повече се харесват, други не.

Случвало ли ти се е пред обектива да застане някой, който е труден за снимане?

- Постоянно. Всеки си има своите особености. Мъжете много трудно се отпускат са снимки. Жените са тези, които обичат да позират. Освен да можеш да направиш добра снимка, трябва да си и добър психолог-  да успееш да достигнеш до момента, в който този човек да ти се довери, да си фотограф е много комплексно.

Какво е да направиш добра снимка?

- Повечето фотографи си мислят, че като имат добър обектив, като щракнеш, имаш хубавата светлина и нещата са наред. Не е така обаче. Можеш да направиш перфектния кадър, но ако няма живот в него, ако човекът не присъства там, ако очите му не говорят, всичко е безсмислено.

С какво би се занимавала, ако не си фотограф?

- Много всестранен човек съм. Преди имах рекламна агенция, а освен че снимам и съм музикант, правя и дизайн. Дори фотографията да ми омръзне, определено бих се занимавала с нещо в сферата на изкуството. Дойде ли момент, в който да започнеш да снимаш по шаблони, по навик,  е време да смениш професията.

Мислила ли си да се занимаваш с репортажна фотография?

- И тя си има своите черти, но ми е по-скучна. Когато трябва да отразявам се чувствам като свидетел, а предпочитам да създавам нещата. Искам да съм във филма, а не да го гледам.

Каза, че ти се е случвало да не спиш преди някоя сватба. Как издържаш да снимаш на следващия ден?

- Вълнението, че ще снимам на следващяи ден, ме вади навън да снимам. Не ми пука, че ме чакат 20 часа сватба.

Какво си пожелаваш?

- Много щастливи и усмихнати хора.

Срещаш ли ги?

- Срещам ги. Дали съм късметлийка или не, но около мен има много усмихнати хора. Опитвам се да създам емоция и спомен. Снимката е само спомен на това, което заедно сме преживели.

Случвало ли ти се е да променяш хората преди снимка?

- Категорично не. Човекът си има собствен стил и не искам да променям никого. Аз се нагаждам към хората, а не те към мен. Ако снимам за реклама и има концепция и модели - тогава да. Но когато снимам персонално - никога. Случвало ми се е родители да идват с по три чувала дрехи за Коледа и да ме питат как да си облекат детето преди снимки. На сватби и на кръщенета също не обичам да размествам нещата. Снимам така, както е самата обстановка. Имам колеги, които винаги местят и пренареждат, за да станел перфектният кадър, който може и да не стане.

Има ли го перфектния кадър или това не съществува като понятие?

- Силно казано е да говорим за перфектен кадър. Всеки кадър може да е перфектен, зависи какво послание казваш и дали го правиш правилно. Важно е снимката да ти разказва история, да ти говори и да има душа. Това обаче лиспва в много снимки. Повечето са кухи фотографии, които не остават никакъв спомен. Днес ти харесва, а след десет дни вече си я забравил.