Тодор Георгиев е ветеран от „Океански риболов”, собственик на спедиторска и консултантска агенция в областта на морското дело. В Международния ден на моряка Георгиев коментира хубавите морски години и защо се стигна дотук, че нямаме вече морски флот.

Защо тъжно поглеждате към празника?

-  Защото нямаме вече флот.

Всъщност унищожиха ли го или българският моряк бе „приватизиран“?

-  Не, не, не е само това. Българският флот бе създаден през 30-те години от ентусиасти, от истински търговци, които разбираха какво е търговия, какво е значението на флота. Българинът като цяло никога не е бил морски човек. На фона на 5 или 6 милиона българи преди 10 години, не повече от 2 % са имали някаква връзка с морето. Това е основният проблем.

Пристанището е създадено след Бургас. Така ли е?

-  За град е бил определен Дебелт. Пристанище е трябвало да има, но Дебелт е трябвало да бъде същинският град. Нямам спомен точно как е станало, но някаква делегация е ходила при Фердинанд и е успяла да го убеди, че все пак Бургас трябва да бъде град, а не Дебелт, което пак говори за съпричастност. Рибари –да, за поминък –да, но истински да се отвориш към морето – не. Навремето в Морското влизаха и най-бедните момчета. Например едно артилерийско училище в Шумен беше много по-престижно, защото даваше кариера в армията.

Навремето имам спомен, тъй като с колеги развихме морското корабоплаване на СО МАТ. Тя беше най-голямата компания в света и купихме за много пари 12 изключително модерни RO-RO кораби. И как ги купихме? Естествено с разрешение на държавата. Много просто – правиш това, което прави един бизнесмен – приходи, разходи, себестойност, печалба. И понеже министърът на транспорта тогава беше като сега нашия - хал хабер си нямаше, шефовете ми ме туриха при другаря Живков и за 15 минути взеха разрешението. Другарят Живков каза: А, значи има печалба от цялата работа. Мислете му обаче, ако не се получи!“.

Единственият, който е в момента „Дружба“, е на Цветелина Бориславова. Хубава е идеята, но лошото е, че трябваше да няма прекъсване. Когато СО МАТ си продадоха последния RO-RO кораб, линията още съществуваше, беше жива докато за две години Турция навлезе и завладя пазара.

Колко оперират в момента в Черно море?

-  38 модерни RO-RO турски кораба оперират в Черно море, които пътуват пълни на 100 % между Украйна, Турция, Русия.

Високите такси ли играят роля за това? Много кораби плават под чужд флаг?

- Това е изискване на банките и освен това поради лошо управление в последните 20 години българският флаг попадна в т.нар. сив списък, който е една идея между бял, сив и черен. Това са корабите, които не са особено добре поддържани. Черният са тези, които са лошо поддържани и на всяко пристанище контролът им реже кратуните от проверки. Другото е, че банките кредиторки знаят, че България не е морска държава и нямаме специализиран морски Закон за ипотека. По морския Закон корабът се третира като недвижима собственост. Корабът има особен статут и нещо, което държавата ни за 25 години не го признава. Ние имаме търговски кодекс по корабоплаване от 1971 година, който е променян съвсем малко в частта за пристанищата, но той остаря. Линиите, които са опоменати в него вече ги няма. Тогава как да действа?

Значи всичко ни е объркано?

-  Да, така е, всичко.

На фона на цялостната картина само моряшките истории ли остават?

-  Да.

Колко кораба имаше и кой е виновен да стане така с БМФ?

-  Аз бях консултант на една много голяма английска компания, когато продадоха БМФ-то. Явиха се общо 9 компании. Срокът за подаване на документи беше 7 септември, по времето на Станишев. Срокът след това внезапно бе удължен до 20 септември и някакъв адвокат закупи документи. След това се яви внезапно една фирма, която предложи активите на БМФ, които тогава бяха около милиард и триста милиона долара -  234 милиона лева, а всички кандидати бяха декласирани. Моят кандидат - гръцко английската компания от Лондон, чиято оферта беше милиард сто и двадесет милиона долара, беше декласирана, като не отговаряше на условията. По-късно получих три страници дълго писмо от лондонските адвокати на компанията с единствен акцент обяснение каква бандитска държава сме, защото не може да бъде класирана компания с активи четири милиарда и половина долара и 100-годишна история. После Станишев каза: Ами на тука едно наше момче! Да беше изолиран случай – добре, но това е масов случай на приватизация в България.

Ако трябва да бъда откровен навремето Луканов много хитро беше замисли схемата. Аз затова ако ви прави впечатлени защитавам Виденов. Преди още схемата на работническо – мениджърската приватизация се явява кандидат - купувач като например „Домостроене Бургас“, който раздава големи кредити на бизмесмени.

Примерно между 1 и 5 милиона долара безлихвен кредит с 10 години срок на изплащане в долари, които трябвало да бъдат обърнати в левове след 10 години.

След това Луканов обяви мораториум на плащанията, а той доведе до създаването на много частни банки. Те от своя страна започнаха да кредитират държавните предприятия. И когато 1995 година държавата нямаше никаква валута, дойде международният валутен фонд и шефката му Ан Макгърк каза: Всички банки, които държат огромни портфейли задължения на предприятията ще ги фалирате,  за да могат предприятията да тръгнат на чисто. Така и стана. Фалираха ги, кредитите се обезцениха, предприятията заработиха нормално, след това обаче дойде масовата приватизация и пак изпържихме фонда. Така че това е схемата на икономиката в България.

Навремето "Океански риболов" адекватен ли беше на подобни флотове от други страни?

-  Вторият след Русия, по-голям от японския и полския бяхме, ГДР имаха подобен флот. Имахме лиценз за риболов във всички страни, където има хубави пасажи, продавахме основнио в Африка.  Рибата, която ловяхме беше основно фуражна - като скумрията. Продавахме 1000 долара на тон. 80-те години 1000 долара бяха безумно много пари.

Колко души работиха?

Моряците бяха към 16 000 души, бяхме стигнали до 47 траулери и бази, имахме и задгранични представителства в Нигерия.

Би ли могло това да работи и в днешно време?

-  Естествено, как може да работи в Дания, Норвегия, Германия, Англия, Гърция. В момента малките китайски компании, които много печелят,  някоя като спечели милион, първата работа, която прави е да си купи кораб, защото корабът е бързо ликвидно средство. Той ако няма бизнес в Атлантика, го мести в Пасифика. Ние сме на индекс, както са борсите. Освен това има винаги кой да го купи, в краен случай ще го дадеш за скрап и ще му вземеш 3-4 милиона долара.

Кое Ви натъжава?

-  Ние си отиваме бе. Догодина ставам на 60 години. Чувствам се на 20, но си отивам, а нямаме наследници. Това е най-тъжното.

В интервюто са използвани въпроси и на други медии!