Режисьорът Станимир Карагьозов е създател и ръководител на детската театрална школа „Талантино“, която ще отбележи петата си годишнина с премиерата на два спектакъла - „Шестте пингвинчета“ на Борис Априлов и „Съкровището“ на Искра Николова. Роден е на 3 март 1968 г. в Бургас. Има една дъщеря. 
Завършил е актьорско майсторство при професор Надежда Сейкова в Благоевградския университет. Сценарият на „Съкровището“ му е подарен лично от проф. Сейкова.

Станимир Карагьозов посвещава премиерния спектакъл на „Съкровището“ на 85-годишната днес преподавател и режисьор проф. Надежда Сейкова.

Вече пет години успешно ръководиш театрална школа, а не си завършил режисура, как успяваш да се справиш?
- Ето това ми говорят винаги злите езици, как така?! Просто е, когато човек дълбае в работата си, нещата се получават. Завърших актьорско майсторство при проф. Надежда Сейкова в Благоевградския университет. Първо започнах да следвам Екология в бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Прекъснах, а в Благоевград животът ме срещна с професор Сейкова, при която мечтаех да уча. След като завърших актьорско майсторство  бях приет специализация по режисура в НАТФИЗ, но тогава дъщеря ми имаше нужда от мен и ден преди да натоваря багажа си за София, се отказах. Така по стечение на обстоятелствата останах да работя няколко години в Кукления театър в Благоевград. 

Липсва ли ти актьорството, това да играеш, да влизаш в роли?
- Липсва ми, разбира се! Но аз играя, всеки ден влизам в различни роли. Преди малко играх една много хубава мечка, а докато покажа всеки персонаж от постановката на децата, влизам и излизам от роля, по няколко моноспектакъла правя.

Не си ли опитвал да си намериш работа като драматичен актьор, да играеш на голямата сцена в сериозни постановки?
- О, тук също се намеси съдбата. Имах покана за работа в драматичен театър, но ми се появи заболяване, което засегна опорно-двигателния апарат- няма как да се движиш свободно на сцената с такова заболяване. Трябваше да напусна театъра завинаги. И за да не прекъсна връзката си с него, малко нашега започнах с една детска група по покана на Читалището в квартал Банево. След близо 10- годишен опит и по идея на една от майките създадохме театралната школа“ Талантино“ в Бургас, която от едно самодейно хрумване, прерасна в две детски трупи, а отскоро и в група за възрастни, която на шега наричаме „трупата на бабите“. Започнах с 5-6 човека и ето, вече пета година „Талантино“ се развива. Повече от 100 човека са минали през трупата.

Кой е най-големият успех, който си постигал с децата?
- Доста сериозни представления правим и доста фенове събрахме. А едни от големите ни успехи са благотворителните спектакли за читалището в Банево. То беше доста зле, с мухал, с порутена сцена и т.н. От общината отпуснаха средства за ремонт, а ние събрахме пари за столове, библиотеката направихме, подмяна на дограми. Имаме 16 премиери за 5 години. На всички фестивали, на които сме участвали, печелим награди – за спектакъл, за актьорско майсторство, режисура, сценография, костюми...

По друг начин ще формулирам въпроса. Коя е най-скъпата за теб награда?
- Ще прозвучи много тъпо, но най-скъпата награда за мен са очите на хлапетата. Как да ти обясня, трябва да си вътре в процеса, да наблюдаваш, всъщност това интервю не трябва да го взимаш от мен, а от тях.Наистина тези деца, за които всички казват, че поколението е не каквото трябва, аз смятам, че тези деца са интелигентни и доста по-умни от нас. Просто липсата на любов, липсата на внимание ги кара да бъдат асоциални, да бъдат по-странни. Защото когато подходиш към тях като с равен и когато им се довериш, и те ти се доверяват. Даже в тях се събужда едно такова чувство на отговорност, което е самодисциплина.

Знам, че пееш, музиката присъства ли в спектаклите ти?
- Задължително, дори в последния спектакъл има 11 песни, пеят се на живо. Аз от съвсем малък пея, на 4 години  ме приеха в детския радио хор в София, но майка ми не събра кураж да се преместим да живеем там. Още в по-ранните ми детски години пеех с щепсела на котлона и баба ми, за да ме разкара, казваше отиди там - да те дават по телевизията. И аз тичах зад телевизора и пеех с часове така. Сега пея в хор „Родна песен“. 

Как успяваш да се справиш с организацията на спектаклите за рождения ден?
- Трудно, но имам приятели. Янита Георгиева от модна къща „Минон“, която е моя бивша възпитаничка,  ни изненада със 17 страхотни рокли, част от които използваме в спектакъла „Съкровището“.  Мара Ибрашимова прави костюмите,  Златина Амелева-хореографията, Мирослав Димитров се погрижи за необичайното осветление, което зрителите ще могат да видят довечера, дъщеря ми Мария се върна специално от Лондон за юбилея...Всъщност благодаря от сърце на всичките си приятели, които са ангажирани в подготовката на Юбилея. Те даже и не подозират колко много означава  това за мен... А на Боряна Стамболиева, жената до мен, специално искам да благодаря чрез Gramofona.com, че ме изтърпява. Тя знае, че преживявам трудно всяка предпремиера, но аз искам да ѝ кажа, че без нея бих се справил още по- трудно....