Жечо Станков е зам.-министър на енергетиката от 13.01. 2015 год. Преди това е бил общински съветник в Бургас. Има близо 10-годишен опит в сферата на енергетиката, като е участвал в дружества, свързани с техническия надзор и изграждането на компресорни станции.

 

 

- Г-н Станков, Вие бяхте в кризисния щаб, който следеше бедствената ситуация в района на Смолян и Кърджали в началото на месеца. Какви изводи си направихте от случилото се, за да не се случва отново хиляди хора да остават с дни без ток?

Да, направихме си изводи и започнахме реални действия по проблемните точки, които видяхме. В момента са обединени усилията на три министерства – регионалното, на енергетиката и МОСВ, за да запазим енергопроводите при следващи обилни снеговалежи.

- Основното притеснение на хората е, че щетите, които бяха нанесени на енергопреносната мрежа ще се отразят на сметките им за ток. Има ли подобно основание?

Не, мога да гарантирам, че разходите на държавата по щетите в енергийния системен оператор ще бъдат възстановени. Имаме застраховка, изготвят се протоколите и всичко ще бъде възстановено до стотинка. На гражданите няма да се налага да плащат нищо. Предполагам, че енергоразпределителните дружества също са застраховали инфраструктурата си.

- Смеките за ток и обвързаността на абонатите към конкретно ЕРП са болна тема отдавна. Кога ще можем сами да избираме доставчика си на електроенергия, така както се прави в редица европейски държави?

Нашето желание в Министерството на енергетиката е до края на годината да успеем да направим работеща българската енергийна борса. И така не само юридическите лица, но и физическите ще могат да избират своя доставчик на енергия. Тази процедура е започната много години назад. Не знам защо това не се е случило до момента. Избрана е вече системата и тя ще ни позволи да се свържем и със системите на други държави. Т.е. колкото по-отворени сме към другите страни, толкова по-евтина енергия ще получаваме.

- Свободният избор  на доставчик ще доведе ли до реална конкуренция и по-ниски сметки за ток. Експерти коментираха, че свободният избор няма да има голямо значение, защото електроенергията така или иначе ще преминава през мрежите на енергоразпределителните дружества и те ще искат наем за това?

Не е точно така. Сметката за ток се формира от цената на същинската енергия и цената за пренос и достъп. Тази цена е строго регламентирана, на нея не може да се влияе. Можем да повлияем на цената на същинската енергия и ако има  някакви промени в крайната цена, то те ще идват от нея. Това, че ЕРП-та притежават инфраструктурата, не им дава по презумция правото само те да доставят в определен район.

Правим всичко възможно хората да имат свободен достъп до енергийните източници и да си избират доставчиците. Системата да е колкото се може по-независима от енергийната борса чрез търсене и продаване. Няма да спестя и ще кажа, че по вемето на Пламен Орешарски излезе информация колко от най-евтината енергия е продадена без търгове и това е ощетило държавата.

- Защо Министерството на енергетиката не е това, което контролира и определя цените?

Това е заложено да е в правомощията на Комисията за водно и енергийно регулиране. Тя е независима институция.

- Но освен независима, често се оказва, че е и неуправляема.

Целта е тази комисия да е независима, в нея да влязат широк кръг от хора. Бъдете сигурни, че нейния състав ще има и хора от опозицията, заседанията ще са отворени и ще има пълен достъп до работата на тази Комисия.

- Кризата в Украйна и Русия за пореден път доказа колко сме зависими при доставките на газ. Застрашени ли сме от нова газова криза?

Моят ресор е управление при кризи – буквално няколко минути след изявлението на Руската федерация, че ще ограничат доставките на природен газ от Украйна за балканските страни, свикахме щаба. Много бързо направихме равносметка какво имаме като наличност в хранилището в Чирен. Установихме веднага контакт с гръцките ни партньори, които пък ни казаха на кои дати, какви количества могат да ни доставят. И към тогавашния момент, ако не се лъжа, имахме за около 90 дни природен газ.

- Какви са шансовете България да има свои газови източници?

Работим в две насоки. Едното е смяна на източниците, а друото е допълнителни маршрути. Под допълнителни маршрути разбирайте допълнителните интерконектори (тръбопроводи) със съседните държави. С Румъния сме почти готови, до втората половина на годината ще имаме и изпълнител за последната част – тази, която минава под Дунав. Другата ни перспективна вързка е тази с Гърция. Очаква се през 2019 година през тази връзка да потече газ от Каспийско море.

- А нашите газови находища?

Имаме уверението на фирмите, които вече проучват на „Хан Аспарух”, че до март месец догодина ще направят първия проучвателен сондаж. Вече са направили заснеманията под вода и въпреки песиместичните прогнози за цената на петрола и газа, те ще направят този сондаж.

- След колко години реално ще можем да добиваме газ от нашите находища в Черно море?

Това, което беше обявено от гръцката страна, която разработва в Черно море находище, съседно до „Хан Аспарух” е, че са открили огромни залежи, които ще им стигнат за години напред, а те имат три пъти по-голяма консумация от нас. Така че ще бъде страхотно и ако при нас се открият подобни залежи. Перспективни са и новите два блока „Терез” и „Силистар”. Там има в турския участък на Черно море стартирал сондаж. Те са близо до нашите находища.

-Като процедура във времето, кога ще можем да кажем, че имаме наши находища на газ, които ни гарантират някаква независимост?

В момента за „Терез” и „Силистар” сме на етап стартиране на процедура за избор на компания, която ще проучва. След това има срок от 150 дни за подаване на документация и заявяване на желание. Ние пък максимално бързо  ще представим критериите, които ще са с конкретни цифри, за да няма спекулации. След това ще изберем максимално бързо участник. Той получава правото в следващите 5 години да проучва. Съответно ако прецени, че е готов и по-рано от тези 5 години, може да започне добива. Имат обаче и право на две продължения от по две години, защото тези проучвания са доста трудоемки.

В момента добиваме природен газ в „Галата”. Но количествата са малки на фона на потреблението ни. През зимата потребяваме около 12 млн. куб. метра газ, а на ден от там получаваме около 300 хил. куб. метра. Искаме и ние да бъдем като Румъния, която вече обяви, че е напълно независима от доставките на газ от Русия. Можем да го постигнем. С дизертификацията през 2019 год. с газ от Азърбайджан ще получаваме по 1 млрд. куб. метра газ, което е 30% от годишната ни консумация.

- Но все още сме зависими, така че за нас остава важен проектът „Южен поток”. Как си обяснявате, че няколко месеца след изявленията на президента Владимир Путин, Руската федерация официално все още не е уведомила България за спирането на този проект, а всичко остава в сферата на медийните коментари?

За себе си не мога да обясня техните действия. Моето лично мнение, е че „Южен поток” продължава да бъде перспективен и не виждам защо трябва да се отклонява от маршрута, който е начертан към момента. Хъбът ни е приоритет, не само на Министерството на енергетиката, а на цялото правителство. Имаме подкрепата на Европейския съюз както за интерконектора с Гърция, така и с хъбовете.