Гергана Апостолова е двукратна световна шампионка Карате Киокушин – ката, трикратна европейска шампионка и деветкратна шампионка на Америка. Сред успехите на Гери се нареждат и наградите й като автомобилен състезател. Тя е първата българка участвала в 24 часовото състезание на  пистата на Формула 1 - “Нюрнбурнгринг” /Германия/, първата българка, участничка във Формула 3000, /рекордът й още е недостижим/, една от първите три жени в света, които стават пилот на “Мицубиши” и единствената българка, участвала в рали “Монте Карло“.

Гери, спортната ти кариера достигна своя връх. Чувстваш ли се изморена?

-  С всяка изминала година подготовката става все по-трудна. Не само заради годините, но и травмите стават повече и по-трудно се възстановяваш. Конкуренцията също се подновява с всяка изминала година, появяват се нови състезатели, някои от които изненадват, което означава, че всеки път трябва да променяш своята подготовка за състезание.

Мисля, че шихан Костов като мой треньор имаше възможността да ме наблюдава и да ми дава правилни насоки -  както и в тази да приключа индивидуалната си състезателна дейност.

Каква е равносметката от спортната ти кариера и живота?

-  За мен Карате Киокушин е начин на живот, защото това е филисофията на даден народ. Каратето първо е бойно изкуство, след което е спорт. Едно от най-важните неща, които съм научила, които са ми помогнали в живота и на които уча моите възпитаници, е това, че човек не трябва да се хвали с победата или да се оплаква от загубата. Както и винаги съм им повтаряла, че за да умеят да печелят, трябва да умеят и да губят. Също е много важно човек първо да търси грешката в себе си, а не в трети човек или в който и да е друг.

Ако не я намери в себе си?

-  Трябва. Това ще го направи много по-съсредоточен и да изисква повече от себе си.

Съжаляваш ли за нещо, което не си успяла да постигнеш през годините, но си искала?

-  Естествено,  всеки съжалява за много неща, но те никога не са се случили случайно. За да се случат, значи така е трябвало. Това е част от житейския път на всеки.

Какво искаш да ти се случи в бъдеще, какво си пожелаваш?

-  Пожелавам си да бъда изключително полезна на българския тим ката отбор, да съм здрава и в добра кондиция. И дай Боже някой от моите възпитаници да постигнат моите резултатите.

Какви са наблюденията ти относно каратистите? Да очакваме ли скоро следващата Гергана Апостолова?

-  Много е трудно, защото при децата в днешно време я няма тази дисциплина и самостоятелност. Въпросът е, че наистина трябва да повярват в себе си, защото нищо не се получава наготово. Ако си повярват и си поставят цел,  наистина ще я постигнат. Трябва да търсят и оценката на своя треньор. Понякога може да имаш своя малшанс на състезанието, но най-важна е преценката и оценката по време на състезанието на треньора.

Какво е твоят ментор за теб?

-  Той е сродната ми душа и един състезател не може без треньор, една победа не може да бъде постигната само от състезателя. Тя е благодарение на треньора, на методиката му, начина на подготовката и режима, който ти е създал. Апелирам към повечето спортисти: Не забравяйте, че на първо място са вашите треньори и не забравяйте откъде сте тръгнали! Славата много често замайва хората. Бъдете такива, каквито сте! В крайна сметка колелото се върти и винаги се връщаш там, откъдето си започнал.

Треньорът на Гери – шихан Емил Костов сподели, че да тренира човек като гергана е много лесно. Той я определя като много сериозна, дисциплинирана и упорита. „90 % от постигнатите й успехи се дължат на самата нея, останалите 10 са мои“, казва шихан Костов.