Нурай Иньонтепе е генерален консул на Република Турция в Бургас. Освен дипломатическата си работа той има и хоби – да рисува. Иньонтепе нареди своя изложба в галерията на Дружеството на художниците в Бургас. Веднага след нейното откриване бе любезен да отговори на въпроси както за хобито си, така и по политически въпроси за родината си.

Г-н Иньонтепе, това коя поред ваша изложба е?

Това ми е първата изложба. Но на 3 януари се надявам да организираме нещо, което да сюрпризира с интересни творби българските любители на изкуството. Предвиждам да направим изложба на хора, които никога не са се занимавали с изкуство. Те ще изкарат малък курс по рисуване, като с техните творби ще направим изложбата.

Вие лично от кога се занимавате с изкуство и искал ли сте да се отдадете изцяло на него?

Първите си творби сътворих, когато бях в прогимназията. Те много се харесаха. Правих различни макети, които се използваха в панаири и разнообразни мероприятия. Но един мой приятел, който се занимава с изкуство, ми препоръча да се ориентирам към нещо, с което ще мога да се прехранвам. Така станах дипломат и след като вече печелех достатъчно, започнах наново да отделям време да се занимавам с изкуство. От 2005 година досега създавам картини и ги нося със себе си навсякъде, където ме изпратят като дипломат. Няма пречка да се отдам изцяло на изкуството, но едва след като се пенсионирам.

Каква техника за рисуване използвате?

Няма такава конкретна. Например за апликациите на сушени цветя се използва един цвят, а за по-забавните творби – задължително акварелни цветове. Не съм привързан към точно определена техника и утре мога да направя нещо ново с похват, който досега не съм използвал.

Кога посягате към четката? Имате ли точно определено време за рисуване, или ви идва спонтанно?

Рисувам когато намеря възможност. Обикновено това се случва, за да се успокоя след много напрегната работа. Вдъхновявам се от природата и морето, когато релаксирам, и това намира отражение в моите творби.

Г-н Иньонтепе, минаха няколко години от опита за преврат в родината ви. Това събитие промени ли Турция като държава?

Много дълбок въпрос. Мога да използвам един популярен израз: „Нещото, което не ни убива, ни прави по-силни“. Турция успя да излезе успешно от тази ситуация. Разбира се, ако превратът беше успял, щеше да стане по-лошо. Но ответната реакция на самия народ беше предпоставка за неговия неуспех.

А остава ли желанието на Турция да влезе в Европейския съюз. През годините не спадна ли този ентусиазъм?

Турция иска да стане член на ЕС. Това е идеалното място, което може да достигне републиката, създадена от Кемал Ататюрк. И мисля, че е право на Турция вече да влезе, защото няма държава като нея, която да е чакала толкова много за това – цели 50 години. От 1996 г. Турция се включи в Митническия съюз на ЕС и по този начин стоките влизат без мито. А това не е нещо, което може да съществува отделно от пълноправното членство. В този смисъл мога да кажа, че няма девойка, която да се сгодява само заради сгодяването, целта е да се сключи брак. Така че време е това да се случи.