На 14 февруари 2014 г., при погрома над Джумая джамия в Пловдив, продавачката от Lafka Мария Николова бе нападната от разбеснелите се фенове. Защо се превърна в мишена от гнева им? И отърси ли се от стреса 10 дни след екшъна? Мария сподели и “Не разбирам злобата към хубавото и импулса да го разрушиш”.

Мария, успяхте ли да се съвземете след нападението на работното си място?
- Уплаших се много. И в момента още преживявам спомена от случката, която беше страшна. Възстановявам се обаче и ще продължа да работя, защото харесвам работното си място. Ако остана вкъщи, ще се чувствам още по-зле. Освен това видях, че мога да разчитам на хората от фирмата, които веднага дойдоха на място, за да ми помогнат. След това също направиха много за мен, за да се съвзема. Теодора Боева, която е регионален мениджър на фирмата, дойде веднага на място и извика линейка, после стоя с мен цяла вечер, защото вдигнах кръвно. Веднага ми се обадиха и от "Човешки ресурси" в София, за да разберат от какво се нуждая след случилото се.

Какво си спомняте от инцидента?
- Всичко. Видях как цялото шествие от протестиращи излиза от тунела и се насочва към светофарите. Когато минаваха покрай павилиона, част от момчетата дойдаха и казаха да отворя витрините, защото искали да пазаруват. Взеха шоколади, безалкохолно, цигари, но след като започнах да маркирам стоката и да им я подавам, те започнаха да грабят и да бягат без да платят. Някои тръгнаха да чупят витрината, други изкъртиха вратата, а един мъж ме сграбчи за косата. Изпаднах в шок, защото мислех, че ще ме убият. Бяха озверели, носеха павета и камъни, крещяха и псуваха, без да знам какво съм им направила. Счупиха хладилната витрина и откраднаха всичко от нея. Взеха много цигари и друга стока, и избягаха. Не мога да не кажа, че имаше

едно момче, което видя, че крадат и дойде, за да ми даде 4 лв., защото имало само толкова да плати поне нещо от откраднатото.

Павилионът е оборудван с паник бутон, не успяхте ли да го натиснете?
- Веднага го натиснах, но охранителите от СОТ не бяха допуснати до мястото, защото целият район беше отцепен. Всъщност първи дойдоха колегите от фирмата.

Спомняте ли си нападателите?
- Единият го помня много добре, защото в момента ме следи и ме заплашва. Казва се Мартин и беше от арестуваните, които трошиха павилиона и хвърляха камъни. Веднага след като му минало делото в съда, дошъл тук и моята колежка направила грешката да му даде телефона и адреса ми. Този човек имаше наглостта да дойде вкъщи и ме заплаши. След това ми звъня и по телефона да ме заплашва, следи ме и упражнява психически тормоз. Подала съм жалба в полицията и във вторник имам среща с инспектор. Много се надявам да го спрат, защото ще получа страхова невроза да мисля постоянно дали не ме дебне от някой ъгъл.

Притесняват ли се от случилото се с вас колегите ви другите павилиони Lafka?
- Коментира се това, което стана, но никой няма да тръгне да напуска работата си, заради това, което се случи по време на протеста. Ние сме като всички останали хора, които искат да имат работа и си я вършат съвестно. Всички сме искали тази работа и сме преминали през обучение преди да започнем. Тук съм от 6 месеца и вече имам постоянни клиенти, които предпочитат да дойдат при мен, а не на друго място. Освен това работим при прекрасни условия. Не сме на улицата, а в помещения, които са уютни и топли. За лятото има климатик. Стоката е подредена във витрини и като се погледне отвън е красиво и естетично. Не разбирам тази злоба и желание у някои хора да рушат всичко, което е хубаво.



Снимка: http://paper.standartnews.com