Мария Димитрова е майка на убитата преди 3 години на пешеходна пътека в Бургас Валя. Как живее към днешна дата една майка, погребала 12-годишната си дъщеря? Какво е мнението на Мария и съпругът й за новата трагедия в семейството на Нонка и Красимир, причинена от граничен полицай? Каква е справедливата присъда за него? Интервю на Gramofona.com с Мария Димитрова и съпруга й.

Мария, нова трагедия на пътя с жертва 11-месечното бебе Красимира потресе всички. Какви чувства Ви връхлитат?

-   В момента, в който чух за трагедията, всичко онова, което преди 3 години ми се случи, отново се възвърна в съзнанието ми. Аз не съм забравила това, което стана с моята Валя.

Страшно много съжалявам и съм абсолютно съпричастна с майката на убитата Красимира. Едно 11-месечно бебе просто е искало да си стои в количката, една невинна и сладка душичка, която вече не е сред нас. Надявам се да бъде едно красиво ангелче, такова каквото си мисля, че е моята Валентина.

Не искам много да влизам в обяснения, но искам само да попитам: „Тези негови приятели, с които дружно си подпийваха на масата, как така му позволиха да влезе в колата?“. Къде е не само неговата отговорност, но и отговорността на тези, с които е бил на масата? С тези, с които е пил на масата. Те нали видяха. Защо го пуснаха да тръгне по пътя?

Кръвната проба показва друго-0.3 и че всъщност той не е пил?

-   Не знам какво показва вече. Страшно много се спекулира. Страшно много се приказва, с идеята всичко това да бъде зацапано и омаскарено. Много жалко, че никой не се сеща за онова семейство, което в момента страда. Никой не се сеща за онази малка душичка, която си замина, без абсолютно никаква причина. И на цялата тази мръсотия някой да започне да спряга, че е нямало алкохол, че алкохолната проба е под минимума. Много жалко, много грозно. Даже и друго ми се върти в устата, но от морална и етична гледна точка ще си премълча.

Само заради това, че носи униформата като полицай, без значение какъв, той трябва да носи респект.  Нали точно тези хора, които са навън и изпълняват служебните си задължения, точно те са представителите на Закона. Как тогава точно такъв човек ние ще се опитваме по един или друг начин да го защитим и да кажем, че той не е пил? И са му носели кисели млека и са му носели какво ли не, до момента в който не са дошли необходимите хора да му вземат проба.

А страданието на тези хора? А този човешки живот? А следващият кой ще бъде? И всеки път ли все нещо ще правим, за да потулим това, онова и пак ще слушаме за следващия убит на спирката, тротоара, пешеходната пътека. Защото ние не желаем да поемем отговорността си.

Мария, докога според Вас ще продължаваме да гледаме некролозите както на малки деца, така и на други, убити на пътя?

-   Всички ние почернените майки, които започнахме идеята преди три години постигнахме огромни постижения в много градове и места. Има хора, които спират. Има хора, които решават, че на тях това няма да им се случи, те няма да блъснат никой, защото видите ли те са много велики като седнат в колата.

Всеки един от нас обаче трябва да разбере, че колата, когато шофираш, е отговорност. Жалкото е, че всички са го възприели като нещо рутинно. Шофирането обаче не е рутинност, то е мисъл, а колата е отговорност.

Какъв е коментарът Ви, че граничният полицай е под домашен арест?

-    Жалкото е, че отново се опитваме да прекрачим всички гранички, пак да отворим всички възможни вратички в нашето законодателство, за да може да се отървем. Не става така! Трябва народът да усети отговорността и Законите.

Добре, но какво трябва тогава да се направи, за да спрат тези ужасни убийства на пътя?

-    При наличието на доказана смърт, с цялото си уважение и преклонение към всички прокурори и съдии, те трябва да изпълняват присъди с цялата сила на Закона. Да ги прилагат с пълна сила, за да може всички тези, които си мислят, че ще се отърват, да видят, а и обществтото, че наказуемост има. Беззаконието какво поражда? Абсолютната анархия. А не сега да се чудим дали пробата е под или над минимума. Без значение дали е под или над, има ли причинена смърт, ти просто трябва да понесеш своето наказание. Какви ще бъдат размерите, това обществото не го засяга.

Но всяко чудо за три дни. Отидете и попитайте семейството дали за тях ще са три дни. Дали за мен чудото е три дни.

Докъде стигнаха нещата при Вас?

-   Те много отдавна приключиха и даже се забравиха. Дори въпросната, която уби Валя вече е забравила. Тя бе осъдена на година и два месеца и излезе след 7 месеца.

Винаги при едни такъв пътен инцидент започва да се говори какво е правото на въпросния обвинен. Добре питам аз, къде са правата на Валя? Кой защитава нейните права? Къде са моите права като нейна майка да кажа какво иска аз и какво е най-справедливото за мен? В съда не ти дават много да говориш, въпреки че имаш такова право. Но това е като живеем в България.

Дотова ли допира всичко, че живеем в България?

-   Да и че всеки един нарушава абсолютно всичко. Корупцията при нас е много голяма. Никакви усилия не се полагат за обратното. Докато съд, прокуратура, КАТ, държавата не си подадат ръка, за да се покаже на народа, че беззаконието ще бъде дотук и повече анархия на пътя няма да се позволи, няма да се спре.

Срамното е, че той е български полицай и трябва да застане отговорно и да каже: „Сгреших! Поемам цялата отговорност!“, за да не срами и цапа повече полицейската униформа, то става точно обратното.  Всички трябва да бъдат отговорни, заедно с министъра ни, главният секретар, а те мълчат. Защо?

Защо всичко трябва да бъде подмолно, под сурдинка и мустак? Някой пита ли как това семейство се чувста сега и ще се чувства завинаги? Много пъти съм задавала въпроса защо не дойдете с мен в събота на гробищата? Елате! Елате да видите как цялата ми къща е обсипана със снимките на Валя! Елате да видите как сутрин и вечер се палят свещички! И свещичката стои на шкафа до снимката на Валя. Аз живея само с мисълта за нея и някакви въображения –как щеше да изглежда тя сега? А знаете ли с колко мъка и тъга посрещнах 15-и септември? Валя сега щеше да е в 9 клас.

Неравности на пътя в Крушевец се поставят след инцидента. Как си обяснявате това?

-   От преди три години Наредбата за неравности на пътя е променена. Без значение какъв е пътят, влиза ли в населеното място, има ли текучество на хора, граничи ли с болница,  детски център или градина, могат да се сложат необходимите ограничители на пътя.

Искам да знам те защо не знаят за промяната в Наредбата? За мен и кметът на селото има вина. Ако беше малко по-настъпателен и отговорен, за да се разрови и не само да му казват-ми то няма и не може. Много работи могат, стига да бъдеш много всеотдаен в това, което правиш и да си даваш сметка, че на един такъв пост ти отговаряш за хората си. А пък сега топката, който и да си я прехвърля, е все тази.

Въпроси много, а отговори няма?

-    Всеки път достигаме до едно и също нещо. Мъката и болката си остават, чудиш се как да живееш и продължиш, защото всичко се обръща. Започваш да живееш с болката, като тя те учи да продължиш по-нататък. Тя е тази, която ти определя дните един след друг. И какво от това? Валя я няма! Още хиляди български деца ги няма! И когато заговорим за пътнотранспортни произшествия и се започват експерти да се произнасят и професионалисти. Става обаче една огромна говорилня, без реални и адекватни решения.

Трябва да стане нещо както с Паоло, пак да се вдигнем и юрнем. Питам аз на мен или на другите майки ли ни е работата да променяме? На мен ли ми е работата да бдя навсякъде за нередностите, да ходя да ги казвам, да се боря с тях, да убеждавам в Народното събрание? Дано има хора, които желаят да чуват и да искат да бъдат по-отговорни.

Как живеете, ако може така да се нарече съществуването Ви към днешна дата?

-   Пребиваваш тук и се учиш да живееш. Болката е тази, която те учи. Всичко се пропиля. Няма нещо, на което искрено да се зарадвам или да кажа това има някакъв смисъл. Идеите ми, мечтите ми за семейството, какво трябва да преокрием с Валя, всичко се изгуби в рамките на една минута. Всичко си отиде. Остана в спомена ми едни красиви очички на Валя, гласът й все още го възпроизвеждам в главата си и го чувам и една красива усмивка.

Вярвате ли ми, че има дни, в които с баща й въобще не си говорим. Знаете ли защо? Защото мъката топка е застанала в гърлото ти и те души. Стоим гледаме се и нищо.

Съжалявам за въпроса, но мислили ли сте за второ детенце?

-    Въобще не се извинявай за въпроса. Това са Божи работи. Ако дойде, естествено е добро дошло. Въпреки че имаме 19-годишен син ако Господ реши, че по нянакъв начин трябва да ми възвърне това, което ми отне, бих го приела.

Къде е синът Ви? Как е той?

- Тук е. Тази година бе абитуриент, а сега ще следва. На него също му е трудно. Много бързо порасна и е единствената ми радост в къщи. Той е единственото нещо, което ме кара да се чувствам добре дошла на тази земя. Ако го нямаше и него, вече нямаше да има нужда и от мен.

Така че без значение под или над минимума, факт е, че има алкохол, без значение колко. Резултатът смърт ли е, трябва да бъде наказан причинителят на тази смърт. Да поеме отговорността си и обществото да види това. Иначе срам и позор на униформата!

Ако в Крушевец излязат на бунт, ще ги подкрепите ли?

-    Естествено. Автоматично се включвам към протестите. Стига майката и бащата да изявят желание, стига да искат по един или друг начин да им бъда полезна, да бъда до и с тях. Много добре знам в такива ситуации как първите 10 минути понасяш чужди хора, след което следващите 15 никой не искаш да виждаш.

Какво бихте казали на тази съкрушена майка Нонка, на съпруга й, на близките?

-    Трябва им страшно много сила, да гледат другото дете и дано то да ги зарежда с много енергия. Пожелавам им много търпение и естествено всички стискаме палци прокуратурата и съдът в Бургас да бъдат справедливи. Да се произнесат в името на обществото.

Каква присъда трябва да получи според Вас граничният полицай, убил бебето в Крушевец?

Като майка, чиито дете също бе убито на пътя, искам най-тежката присъда. Колкото и да решат, каквото и да решат нека съдията да го реши с цялата си съвест и отговорност. Наистина да защити тогата, която носи. Най-правилното е да има ефективна присъда. Но нека бъда наистина справедливо.