Любен Петров или Lyube е на 33 години от Бургас. Преди 9 години заминава за Чехия, а от 5 живее в Прага. Занимава се с изкуство и има школа за рисуване. Учи хората да разбират света по друг начин и им показва как да се освободят от проблемите чрез арт терапия. На чешката публика е известен с участието си на АРТ Прага – 2013 година, където е отличен с награда за млад автор (ART PRAGUE Young Award). На българската сцена Любе става популярен с участието си на „МОСТ” -(Конкурс за българско съвременно изкуство МОСТ)- 2012. Година по-късно получава наградата на фондация „Едмонд  Демирджиан” за млад автор , а  през 2014- г. е номиниран за наградата „БАЗА” – Награда за съвременно изкуство. Интервю в родния град на Петров с Gramofona.com.

Любен, как започна твоят творчески път и защо избра да рисуваш?

-  От малък семейство ми ме насочваше към това, което правя и от курсове, средни училища и Академията за рисуване следвах своя естествен път, защото и на мен ми харесваше да творя. Изведнъж това мое хоби се превърна в професия. Като малък винаги съм искал да стана водолаз, която детска мечта също се сбъдна.

В Чехия си от 9 години. Как приемат изкуството ти?

-  Чехия като страна е доста консервативна. Хората там обичат да помагат на собствените си граждани. Чужденците са приети повече като хора, които идват на почивка. Там държат пазара за себе си и не допускат много хора.

През 2013 год. участвах на изложение за изкуство в Прага и спечелих награда за млад автор. Така постепенно нещата се промениха. На чешкия пазар е доста по-различно, сцената е по-тъмна, цветовете са студени, а аз правя доста колоритна живопис. Вече работя и с няколко галерии.

Какво е твоето изкуство?

-  Мои бивши професори от Академията казват, че нещата ми са доста различни и е много трудно да се представят тук, но всяка публика трябва да се възпитава. Не можеш да мислиш постоянно за останалите хора и какво те мислят или за публиката. Ти трябва да им показваш нови пътища и начини на изразяване.

Всички са свикнали да творят на една и съща тема, особено в Бургас: всичко е гларуси, лодки, става едно препълване на една и съща тема, която се пресъздава по един и същи начин. Не казвам, че това е лошо, но се получава пренасищане, а трябва да има разнообразие. Аз се стремя да показвам нещо ново.

Какво те вдъхновява?

-  Аз съм доста наративен автор. Всеки път очаквам да чуя някаква интересна история или случка, която мога да пресъздам, както и филм, или новина. Вдъхновяват ме доста хумористични неща, да има една магичност и сюрреализъм, за да мога да я добавя като елемент в моите неща.

Как се променяш, когато нямаш вдъхновение. Ставаш ли тъжен например?

-  Изнервям се. Когато се скараме със съпругата ми, тя казва, че е време да отида в ателието.

Липсва ли ти Бургас?

-  Да, много, особено хората и морето. По всяко едно време градът е много различен, всичко се променя. В Прага е доста интересно, но го няма дългото лято. Там потокът от туристи и хората, които се занимават с изкуство е наистина голям. За нищо обаче не бих заменил Бургас.

Често ли се завръщаш към корените си?

-  Винаги за големите празници съм тук, а лятото се стремя да оставам повече. Дай Боже да имам повече покани от български галерии, за да съм тук по-често.

Приличат ли си Бургас и Прага?

-  Тук се случват доста интересни неща, но ми иска те да станат още повече и Бургас е още по-културен град. В Прага всеки ден се случват адски много неща. Ти си презадоволен от самата култура. Често се случва на ден да има по 10 или 20 мероприятия и ти да не можеш да решиш кое да избереш.

Има ли много българи в Прага, а бургазлии?

-  Имам мои приятели българи, но българската интелектуална сцена е много по-малка отколкото в Берлин или Виена. Повечето българи идват тук, за да работят. Тези, които искат да се занимават с изкуство, избират да са в още по-големи градове и отворената сцена като в Берлин или Лондон, но Прага е центърът на Европа и там много лесно се пътува, а транспортът е доста евтин.

Обичаш ли да пътуваш? В кои други страни се докоснаха до изкуството ти?

-  Миналата година направих изложба в Лондон. Той е страхотен град, но не е за мен. Сега искам да направя изложба в Берлин или в Германия. Бях и в Дубай, той е супер за бизнес, но сцената е доста по -различна. Направи ми впечатление, че там лансират основно автори от Азия и Африка, но не и от Европа.

Колко картини си нарисувал?

-  За 10 години около 300, ако не броя скиците. Аз работя доста, защото когато си на голяма сцена трябва постоянно да показваш творчество, както се казва да си в цялата гозба.

Как запълваш свободното време?

-  С кино, приятели, книги, да ходим в гората за гъби, които после да сготвим и похапнем, да творя. За съпругата ми свободното време е да се организираме, да направим нещо или да отидем някъде. Моят тотален релакс е да съм ателието.

Вярно ли е, че чешката бира е най-вкусната в света?

-  Чехия е наистина един от най-големите вносители на най-качествена бира по света. Доста от марките вече са закупени от чуждестранни инвеститори, някои от които чешките „Козел“ и „Бернард“.

Става въпрос за много голям пазар с една много качествена и вкусна бира. Тя  е на цената на водата. Когато седнеш в заведение или бирария, по-добре е понякога да си поръчаш бира, отколкото минерална вода.

Какъв би бил, ако не бе художник?

-  Щом съм от Бургас, може би нещо свързано с морето, да работя на кораб или да съм водолаз. Всеки се ражда с някакъв заряд от енергия, която минава през него. Дори и родителите да не са те насочили от рано, по-късно също можеш да получиш това вдъхновение да твориш каквото и да е.

Как се чувстваш когато любителите на изкуството си тръгнат от галерията с твоя картина?

-  Със смесени чувства. Първо трябва психически да се разделиш с твоето творение, защото в началото имаш само едно бяло платно, а после сътворяваш нещо, което някой купува или му го подаряваш. Много е трудно да прежалиш картината си, но се чувствах прекрасно, когато някой закупи моя картина. Казвам си, значи има смисъл от това, което правя.

Имаш много приятели художници, за какво най-често си говорите?

-  За изкуство, за живота, кой, какво е видял, както и ми е добре да чуя мнение и дори критика. Имам много приятели в Прага, сцената е пълна с интересни творци и това ме зарежда.

В Бургас представи Голямото синьо. Дойде ли моментът за нова изложба?

-  Проекти винаги има. Подготвям нова самостоятелна изложба в третия по големина град в Чехия Острава.

Какво най-често ти казват твоите близки и съпругата ти за това, което правиш?

-  Родителите ми ме подкрепят от заминаването ми. Казаха ми още в началото, че е по-добре да опитам, за да не съжалявам после. Заминах доста инцидентно, всичко бе спонтанно, но това не бе лош избор и не съжалявам за направената крачка.

Би ли се върнал да твориш в България и в частност в Бургас?

-  Съпругата ми, която е чехкиня, много харесва Бургас. Казва ми, че би било много хубаво да имаме дом и тук, близо до морето, за да може да се прибираме по-често.  Вярвам, че това ще се случи и животът ни ще е свързан още повече с България. Човек не трябва никога да забравя корените си, празниците и обичаите си.

Мечтаеш за….

-  Тук ще цитирам популярния актьор Джим Кери: „Мечтая всички хора да станат богати и да разберат, че не всичко е пари“. Мечтая и затова човек да е по-добър и да правим това, което обичаме. Мисля, че много хора правят неща, които мразят и може би това забавя света да се движи нормално.

Какво си пожелаваш?

-  Здраве и нови вдъхновения. Когато не съм настроен на вълна да рисувам, никак не се чувствам добре.

Експресивен живописен подход, ясен интензитет и енергични пастообразни слоеве на цвят или отличителна пластичност са характерните черти на живопистната техника на Любе Петров. Широкият мащаб на изразни средства предвещава семантично разнообразие на фантастични истории. Те са скрити в гротескни фигури, които са пълни със сарказъм, комични естетика, хиперболи и хумор. Същите крият и по-дълбоки мисли за връзката между човека и природата, които довеждат до апокалиптичните окончания.