Костантин Луков: Питайте Йоан Костадинов и Валери Сименов какво се случва с „Черноморец”

- Г-н Луков, много се изговори по темата „Черноморец” и тежката ситуация, в която се намира спортният клуб. Има ли шанс, според Вас да се спасят и футболният клуб и цялото това спортно съоръжение?

- Има шанс, но е малък. Има, защото всичко зависи от това дали другият собственик ще се съгласи да продаде акциите си и кой ще ги придобие.

- Тук идва и въпросът за собственика на другите 50% в дружеството. Как стана така, че ние не знаем кой в момента ни е съдружник в ПСФК „Черноморец”?

- Е, не. Ние знаем много добре. За мен има един законен собственик и той фигурира в Търговския регистър. Там е името на Денис Ершов. Вярно е, че има спорове в „Петрол Холдинг” и те се водят между отделните групи. Има назначени синдици, с които аз съм кореспондирал. И писма съм писал до Денис Ершов. Въпросът е, че на тези писма не ми отговоря никой. Дали има друг законен собственик, е въпрос на легитимация в Търговския регистър. Всичко друго е празни приказки.

- Темата е от години и постоянно изниква въпросът: Кой е виновен да се стигне до тук?

- И аз питам, кой е виновен? Считам, че аз, колегата Димитър Людиев и кметът Димитър Николов нямаме никаква вина. Аз съм председател на Общинския съвет от 2 години. Не управлявам еднолично, а представлявам колективния орган и изпълнявам неговите решения. През отделните години с решение на Общинския съвет е имало различни представители на Общината в Общото събрание на ПСФК „Черноморец”.

Аз съм бил такъв представител, както и Евгений Мосинов, както и г-н Димитър Николов. Всички ние сме действали по предварително даден мандат от принципала – Общинският съвет, който представлява акциите в това дружество. Мандатът е конкретен – съветниците определят как да се гласува на Общото събрание и никой не може да вземе друго решение, освен това, което местният парламент е посочил.

- Какъв е механизмът Общината да контролира какво се случва в това дружество?

- Още изначално е създаден проблем. Имаме равна собственост. Акциите са разделени 50 на 50. Така всяко решение се блокира от единия собственик, когато не му е изгодно. Когато аз бях представител в Общото събрание, беше предложено да се отделят спортът от базата, от заплатите. Имаше опити, но това само е записано в протокола – да се работи в посока разделяне. Но нищо не се извърши.

Другият акционер не искаше да се тръгне по този път. Изначално се тръгва от Общинския съвет, който работеше през 2006 год. Тогава са приели едно решение, не знам под давлението на кой, но то е от 20. 12. 2006. Та тогава е решено от публична общинска собственост, спортният комплекс да стане частна общинска собственост. Решава се този комплекс да стане апортна вноска към ПСФК „Черноморец”.

Това е в третия мандат на Йоан Костадинов като кмет. В същото време това решение е обжалвано от тогавашния общински съветник Ивайло Дражев, който е брат на Георги Дражев от НФСБ. Решението е оспорено и от областния управител. На 14. 12. 2007 год. Бургаският окръжен съд го отменя като незаконосъобразно. Т.е. съдът казва – не може да е частен комплексът, не може да се апортира. Междувременно вече са минали местните избори, за кмет е избран Димитър Николов, а за председател на Общинският съвет е избран Валери Симеонов.

- И какво прави той?

- Тогава юрист на Общинския съвет е бил сегашният депутат от Патриотичния фронт Християн Митев. Вижте как се обръщат нещата. Сега същите тези хора и тяхната политическа сила ни атакуват и ни искат оставките.

Аз казвам Валери Симеонов да си даде оставката като политически лидер. Той е решил да обжалва пред Върховния административен съд решиението на Бургаския. Под неговата власт е било да реши какво ще се прави. Можел е да попита Общинския съвет.

- А той обжалва без да има решение на колегите му в местния парламент, така ли?

- Да, той обжалва, образува се дело във Върховния административен съд.

- А председателят на ОС може ли без санкцията на колегите си да вземе такова решение?

- Може, аз също го правя, но не и когато става въпрос за толкова важни теми. За особено важните се иска мнението на комисиите. Можеха да свикат извънредна сесия, както сега искат от мен. Сетиха се, но защо не се сетиха тогава? На 27.11. 2008 год. ВАС отменя решението на Бургаския съд и в сила влиза онова решение на Общинския съвет от 2006 год.,  когато е създадено дружеството.

Нещата са объркани още изначално. Тогава дори не е имало представител, който да защитава интересите на Общината. Когато Димитър Николов стана кмет, по негово настояване вече има представители на общината, но те са само двама, а на другия партньор са трима.

По устав много от решениията се взимаха от Съвета на директорите. Те имаха много правомощия. Даваха големите заплати. Вярно общината не е дала нито лев суха пара, но има апортната вноска, а и се трупат дългове, които са на акционерното дружество.

- Добре, но през всичките тези години Общината как не намери механизъм, по който да тропне на масата и да каже: Така не трябва?

- Ами не може, защото това са търговски взаимоотношения. Няма как да задължим другия акционер. Може да настояваш, но ако няма желание от отсрещната страна, нищо не можеш да направиш.

- Няма законова база, така ли?

- Няма, това е акционерно дружество. Тук имаш акции 50 на 50. Има търговски взаимоотношения.

- Но Общината тук е ощетена...

- Тя е ощетена, но е трябвало изначално да си защити интереса, а не го е направила. Било е ясно накъде отиват нещата, макар че тогава другият акционер е свалял звезди какво ще направи за спорта на Бургас. Помните ги обещанията на Митко Събев и за Арена Бургас. Такива неща се правят с много пари, а тези пари трябва да си ги върнеш. Откъде обаче ще си ги върнеш, от реклама ли, от футбол, от продажбата на билети? И резултатът е този накрая. Опитаха да спечелят нещо от реклама обаче не стана и започнаха дълговете.

- Това означава ли, че има реален риск Бургас да загуби спортното съоръжение?

- Има разбира се такъв риск. Като започнат изпълнителни производства от мощните кредитори. Най-големи са НАП и Общината, която е акционер, но има да получава пари от невнесени различни данъци. Всеки един кредитор може да поиска обявяване на несъстоятелност.

- Общината защо не иска ПСФК „Черноморец” да бъде обявен в несъстоятелност?

- Може да го направи, но нямаме полза от това. Дори и да си вземем вземанията, те са на по-ниска стойност от имуществото, което сме внесли като апортна вноска. Отатък няма нищо друго реално. Има едни автобуси на лизинг.

- А каква е реалната цена на акциите и колко ще ни струва да ги изкупим, ако собственикът им се съгласи?

- Никой не може да каже, но поевтиняват. Може да се изкупят на по-ниска стойност.

- Всъщност стигнахме до ситуация, в която Общината ще трябва да си изкупува чрез акциите своята си собственост –стадиона и целия комплекс?

- Ако изкупим всички акции ще придобием всичко. Но не само правата, а и задълженията към кредиторите.

- Търговските вазаимоотношения са ясни, но от години стадионът се руши. Кой проспа това разрушаване?

- Кой го е проспал? Ако нямаше апортна вноска, нямаше да стигнем до тук.

- Но все пак е тя е направена и е създаден ПСФК „Черноморец”. Какво се прави след това?

- Никой не може да промени нещата. Аз знам, че има такъв проблем, опитвали сме се да накараме другия акционер да отидем на вариант отделяне. За съжаление нямаше съгласие. Няма механизъм, за да е законносъобразно. Навремето не е трябвало акциите да се делят по равно, а трябваше Общината да има решаващ глас.

Но какво са се разбирали тогава, аз не знам. Тук кметът Йоан Костадинов е бил упълномощен. Друг не е бил представител на Общината в дружеството. Никой не отива да пита Йоан Костадинов, защо е направено това,  питат нас. Дето ние не сме участвали в създаването на дружеството, а го получаваме като наследство.