Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) отбелязва тази година 25-години от създаването си. От кога синдикатът има представителство в Бургас, кои са основните проблеми и предизвикателства в диалога с работодателите – интервю с председателя на бургаската структура Здравко Тошков.

- КНСБ отбелязва четвърт век от създаването си. От кога Конфедерацията на независимите синдикати има свое представителство в Бургас?

Регионалната структура е създадена през 1996 год, но още преди това имаше наши общински структури.  Имаме синдикални организации от реалния и бюджетния сектор, изградени на отраслов и браншови принцип. 387 организации на КНСБ са изградени в Бургаска област, а членската ни маса наброява близо 18 хил. души.

Трябва да призная, че за тези 25 години КНСБ порасна и намери своето място. Беше ни необходимо едно нелеко утвърждаване, но намерихме своето място в социално-икономическия и политическия живот на страната и региона. Можем да се похвалим, че имаме и 9 нови организации в Бургаско, в които членуват 289 работници.

- Кои са основните проблеми, с които се сблъсква един синдикат?

Основните проблеми и основните ни ангажименти са свързани със защитата на социално-икономическите интереси на хората на наемния труд. Първата задача при изграждането на една синдикална организация е да се подготви проект за колективно-трудовото договаряне. През годините си изградиха много силни екипи, които се доказаха от гледна точка на параметрите, които договарят при сключване на колективни трудови договори.

Тези параметри са основно в договарянето на заплащането, социалните придобивки, процентът за прослужено време. Според Кодекса на труда, този процент е 0,6, но ние имаме договорени и 1,1% на някои места.

- Работи ли се лесно с работодателите?

Периодът показа, осбено през последните години, че е възможен добър диалог с работодатели както от реалния сектор, така и от бюджетния. Можем да се похвалим с един наистина добър диалог с кметовете на Бургас, Несебър и Созопол. Благодарение на общата ни работа, там са подписани едни наистина добри колективни трудови договори.

- А частният сектор допуска ли синдикати?

Допуска. Ще ви дам пример с една мултинационална компания от Карнобат. Там с много труд изградихме една прекрасна организация, тя наброява 300 човека. С доста търпение успяхме да сключим преди три години първия колективен трудов договор. Преподписахме нов миналата година. Това е един пример как може да се работи в частния сектор и да има добър социален диалог и поле за синдикална дейност.

- Но това са чуждите инвеститори, които имат опита и традицията на собствените си държави, в които синдикалната дейност е силно развита. Родният частник обаче като че ли още не допуска синдикатите да стъпят на негова почва?

В България българският работодател трудно допуска синдикати, това е така.  Българският собственик все още не може да преодолее един тънък момент и си казва:  Ако аз изградя синдикална организация, тя ще ми диша във врата, ще ме гледат в чинията, какво имам и защо те го нямат. Това е пагубна мисъл, която вирее от 25 години. Това обаче не работи в полза на работодателите.

Ако има синдикат в една частна структура, тя може да е от голяма помощ. Най-малкото, синдикатите са гарант за социалния мир. В екстремни ситуации, при свиване на пазара, при необходимост от редуциране, именно синдикатът е на среща и може да помогне при взимането на най-правилните, но непопулярни мерки и решения. Крайно време е някои работодатели да  осъзнаят, че синдаките няма да им отнемат собствеността.

- За 25 години успяхте ли да си запазите доверието на работниците? Често се чуват обвинения, че синдикатите стоят на страната на държавата, а не на хората на наемния труд.

Това се получава когато си свършил хиляда неща, извоювал си хиляда придобивки, но не си успял да свършиш едно единствено нещо. И тогава наистина казват: Синдикатите ли? Я ги оставете, те са в услуга на партиите и на правителството. А ние за 25 години успяхме да се съхраним и да запазим смисъла на онази думчика от абревиатурата на КНСБ - независими.

- Кой е най-големият ви успех като синдикат?

Имаме и успехи, и допуснати грешки, от които си вадехме поуки. Задавали сме си въпроса, така ли трябваше да стане, какво можехме да направим? Но огато ресурсът на преговори е бил изчерпан, сме били принуждавани да кажем: Братя  и сестри, не става с диалог, става с протести.

И с тези портести извоювахме и отстояхме много неща. Занете много добре, че преди години правителството имаше намерение, под натиска на определени работодатели, да се премахне процентът за продължителен стаж. Ние не допуснахме това. Сега обаче допускам, че ако не лятото, то есента е възможно да има също протести.

- Възрастта за пенсиониране ли ще наруши диалога този път?

Възрастта за пенсиониране. Знаете какво се предлага от правителството, в лицето на министър Калфин, знаете нашата позиция за категорийните работници. Сектор „Сигурност” готви протести. Има различие и в позициите на самите вицепремиери относно възрастта за пенсиониране на МВР. Единият вицепремиер казва 50 год, а другият казва 52 год. и 10 месеца. Те говорят на различен език, явно не си говорят по между си.

- Можем ли да очакваме нови протести и от миньорите?

Можем. Утре организираме в Бургас мащабен форум, посветен на 25-та годишнина от създаването на КНСБ. Ще присъства цялото ръководство на синдиката, областният управител, кметове и работодатели. Там ще има представители на мина „Черно море” – и ръководство, и синдикати.  Предполагам, че тогава ще има дискусия и опит за анализ на настроението на миньортите. Не изключвам да възникне напрежение заради различието в позициите.