Книгата с невероятните разкази за кралското куче Кейси пристигна вече в Бургас в книжарници „Хеликон”. Това е поводът да Ви срещнем с автора- нашата колежка Нели Арнаудова, която живее в Англия и от две години списва рубриката на Gramofona.com „Бургазлии зад граница”.  

Нели, книгата ти се радва на интерес не само от малчугани, но и от техните родители, баби и дядовци.  Как ти хрумна да я напишеш и защо главната героиня е куче? 

-  Миналата година, когато почивахме в Бургас, ми направи впечатление, че хората са тъжни. На представяне на "Кутия за приказки” забелязах,  че искат да се смеят и го правят с удоволствие. Реших, че е време да напиша нещо смешно. Разказите за Кейси започнах на шега. Никога не сме искали куче, както споменавам в началото. Децата я купиха и тя толкова ме впечатли,  че ѝ написах книга. 

Ние с екипа на Грамофона се забавлявахме как Кейси ходи на разходка, на училище, бяга от къщи, рисува, гледа Биг Брадър и тенис финала с Григор Димитров. А разказът "С Кейси продаваме дини” на мен ми стана любим.  Много се смях с  мафиотите, които искат да отвлекат кучето, защото са чули, че сте получили наследство, но не знаят,  че всъщност не сте получили милиони, а бостан с дини. Какво въображение трябва да имаш, за да измислиш такова нещо?

-  Не зная - богато  или развинтено въображение, но все пак другите ще решат. Всъщност си дадох сметка, че обичах книгите с приказки, „Пипи дългото чорапче”, „Карлсон, който живее на покрива”, „Малкият мъж и Малката мис”, точно защото в тях имаше небивалици, в които вярвах, въпреки че знаех,  че са невъзможни. Затова и Кейси не само продава дини, тя може да говори,  чете и пише, плува и дори танцува на бала в Бъкингамския дворец. 

Има ли нещо истинско в тези небивалици ще искат да узнаят читателите ни?

-  Да, истината е, че Кейси е нашият домашен любимец. Тя наистина се разхожда дърпайки и влачейки ме, лакома е и винаги е на пост пред хладилника и масата за хранене, обича аромата на помади и още не е сигурна куче ли е, или момиче.  Мила и гальовна е точно толкова, колкото упорита и непослушна. 

Какво посланието си вложила в историите?

-  О, това звучи много сериозно. Аз не вземам на сериозно  нито себе си, нито книгата. Може би затова сме щастливи с Кейси и останалите. Това, което искам е децата да изживяват пълноценно детството си. Да четат повече, отколкото се заседяват пред компютъра, да играят навън, да мечтаят. Мислих, че книгата е подходяща за тийнейджъри, но когато Ивайла на шест години от Варна  накара баба си да ѝ я прочете, вдъхнови се и написа своя история, си дадох сметка, че хлапетата ни  са много по - умни и досетливи, отколкото ние си въобразяваме. 

Както е модерно да казват журналистите: Какви са бъдещите Ви творчески планове?

-   Аз нямам планове, имам надежди за тази книга.

Добре,  ще задам въпроса по друг начин. Какъв е пътят на "Истории по действителни случаи с куче” оттук нататък?

-  Бъдещето на книгата зависи от интереса на читателите. На 10 юли в Клуба на писателите в Бургас, поетесата и  редактор на историите Елка Василева организира премиера на книгата.  Деца от театралната формация „Талантино” с ръководител Станимир Карагьозов ще четат откъси. Със съпруга ми Дони (сладур и майтапчия), както пише в разказите, се надяваме да посрещнем много приятели на Кейси. Ако успея ще организирам представяне и в Бристол, защото смятам, че е важно българчетата, които живеят там да не забравят да четат на български език. А защо не и да намеря преводач и английско издателство, което да се заинтересува от лудориите на нашия лабрадор. 

Нели, пожелаваме ти успех, а на историите много почитатели!

-  Благодаря  на теб и другите Грамофончета  и се надявам от сърце да ви видя на премиерата!

В рубриката "Бургазлии зад граница" с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.