Днес е професионалният празник на пожарната служба и всички пожарникари. Малцина от нас са наясно какво точно  правят пожарникарите и колко им коства това.

Много пъти сме гледали по телевизията как огнеборците се превръщат в герои и рискуват всичко за нас – гражданите. Това обаче не е само по филмите.

За да разберем как наистина преминава един пожарникарски ден и какви качества са необходими, за да бъдеш в услуга на обществото, ще ни разкаже инж. Пламен Колев, началник на Първа Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. Бургас.

 

Днес пожарната и нейните служители празнуват своя професионален празник. Какво бихте пожелали на своите колеги?

- Да съумеят да поддържат в себе си огъня, който изначално ги е запалил по професията. Съвремието ни е трудно и в условията на постоянен дефицит е много трудно да се съхрани мотивацията и хъсът към професията. Разбира се, преди всичко пожелавам на колегите да са здрави, с другото ще се преборим заедно.

 

Всеки знае за пожарникарите и какво правят те. Но какво всъщност е да си пожарникар?

- Трудно е да се синтезира в едно изречение същността на професията. Всички знаят, че при пожар всичко е задимено и хората се опитват да излязат навън, а само едни момчета с жълти каски се навират точно там, от където всички бягат. Да си пожарникар е равносилно на себеотрицание – да умееш съзнателно да поставиш себе си в условия, в които друг не би могъл да се справи, с едничката цел да бъдеш полезен именно за другия. Да си пожарникар е равносилно на способности и умения, изградени със знания и много тренировки. Да си пожарникар значи и да умееш да запазиш самообладание, присъствие на духа, да запазиш трезвата преценка за това, което се случва, за възможните рискове и начините за справяне с тях, за да можеш да вкараш ред в една обстановка, в която цари огнен хаос, с едничката цел да си полезен на хората.

 

Според Вас, достатъчно наясно ли са гражданите с рисковете на тази професия и оценявана ли е тя?

- За съжаление, отговорът на този въпрос е отрицателен. Хората съвсем не са наясно какво се случва зад вратите на пожарната, както и процесите, които се задвижват в целия служебен апарат, било то при възникване на пожар или друга служебна дейност, и вината за това съвсем не е в хората. Обществото знае, преценя и оценя това, което вижда - толкова, колкото им се покаже. Масово, когато някой спомене пожарната, представата е за един голям червен камион, пълен със супермени, а всъщност, всички сме обикновени хора в пълния смисъл на думата, с всичи тревоги, проблеми и радости. Просто знанията и уменията ни са в малко по-различна сфера от обикновеното, но си оставаме хора.

 

 Какво най-често чува един пожарникар от хората, чиито живот е спасил?

- Благодарност – истинска и чиста. Може и без думи, тези неща се виждат в очите, усещат се. Това е най-голямата отплата – да видиш резултата на старанието си, продукта на труда си – съхранения живот. Това са силно лични преживявания и всеки от колегите си ги изживява по свой собствен начин.

 

Как започва и как завършва един работен ден в пожарната?

- Със смяна на дежурните. На практика, за колегите „работният ден“ е „работно денонощие“. Понякога при сутрешната смяна колегите са изморени от безброй произшествия,а  понякога са свежи, понеже когато няма пожари, времето се уплътнява с поддържане на техниката и сградата. Също така, тренировки – професионални и чисто спортни, ролеви игри и много разговори за предишни произшествия, съопроводени с разбор и анализ на действията на всеки един от участниците в ликвидирането им. Това от своя страна, сплотява хората и ги зарежда положително. Във връзка с по-горния въпрос ще кажа, че хората грешат като си мислят, че колегите спят по цял ден и нищо не правят, точно защото не познават работата ни достатъчно.

 

И не на последно място, какво трябва да притежава един човек, за да бъде пожарникар, тъй като тази професия изисква не само силен дух и тяло, а и голямо сърце?

- На първо място желание – да си полезен, да се раздадеш за другите, които обикновено не познаваш, желание да поправиш това, което има нужда от поправяне – във всеки един аспект, което пък е съпроводено и с нетърпимост към нещата, които не са „както трябва“. Другите неща – знания, умения, способности, опит – това се учи – някои по-бавно, други по-бързо – има ли желание, има и начин. Липсата на желание се изразява под формата на оправдания – в пожарната няма място за оправдания. И на второ място – да не те е страх от високо.

В заключение се обръщам към колегите си с пожелание:

Да останете все така отдадени на професията, все така мълчаливо влюбени в битката с огъня, все така силни и огнени професионалисти. ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!