Илиян Янчев е втори мандат кмет на Малко Търново. От няколко дни той и местните от 12-те села на Общината са силно притеснени, защото могат да загубят извънселищните транспортни линии. Каква е причината и ще се стигне ли до там хората от Странджа да няма с какво да пътуват до Бургас? Интервю на Грамофона с малкотърновския градоначалник.

Г-н Янчев, защо жителите от селата на  Малко Търново са изправени пред опасността да останат без транспорт до Бургас след около 2 месеца?

-  Това, което се случва с транспорта в малките населени места е ужасно. Не знам защо винаги нашият край е така отритнат, забравен и непрекъснато трябва да се водят битки за оцеляването му.

Колко превозвача оперират на територията на Малко Търново?

-  „М-Бус е единствената фирма, която обслужва цялата община. По-голямата част от шофьорите са местни. За съжаление единият вече фалира. Преди дни другите ми казаха, че ако до края на февруари не дойдат допълнителни субсидии от държавата, и те ще фалират. Това означава, че цяла Странджа ще остане без автобусна линия, а това никога не се е случвало.

Какво показват разчетите през годините и защо се стига до проблема сега?

-  Справката, която направихме от 2015 насам показва, че с всяка изминала година субсидията намалява с между 3 000-4 000 лева. За такава линия като нашата мисля, че сумата е доста голяма. Това е причината в крайна сметка фирмата и шофьорите, които работят в нея да фалират и да не могат да изпълняват това, което сме подписали до договор.

Каква е причината субсидията да намалява?

-  Големите субсидии отиват в големите градове, а в общини, които са отдалечени като нашата, идват малко субсидии, защото ги смятат на брой жители, но километрите са едни и същи. Трябва да се субсидират такива райони, където да има повече жители, а не да се прави така, че да остават по-малко. Самата формула е сбъркана. Нали това е субсидията - да субсидираш нещо, за да го задържиш.

Виждате ли решение за справяне с проблема?

-  Много страшно и срамно е да говорим за сума от 10 000 лева, която държавата трябва да отпусне като субсидия за такива региони като нашия, защото общината е на голяма територия.  Оставихме хората тук без магазини, без лекарства, накрая ако ги оставим и без транспортна връзка, това според мен е геноцид.

Колко са местните хора, които разчитат на този транспорт?

-  Имаме 12 села, в които живеят по 20, 30, 50, 100, 300 души, но това са граждани на България. Те не заслужават такава участ! Тези хора разчитат на транспорт, за да могат дойдат до областния или окръжен център. Представете си една баба на 80 години, на която децата й са извън страната или далеч от Малко Търново. Тя няма друг начин откъде да си купи лекарства. Немислимо е да оставим нещата по този начин. Тук говорим за 10 000 -15 000 лева, които да бъдат отпуснати от държавата като субсидия, за да може фирмите да изпълняват дейностите по договор.

Какво в момента е разписанието на автобусите от Малко Търново до Бургас?

-  Има четири линии на ден - две сутрин и две следобед. Микробусите са нови и топли. Досега не е имало никакви оплаквания и хората бяха доволни от пътуването.

Притеснени ли са хората, че може да се стигне до ситуация, в която да не могат могат да пътуват от Малко Търново до Бургас?

-  Преди дни когато обикалях селата, за да обсъдя проблема с хората, всички те недоумяваха как може да бъдат зачеркнати по този начин. Всички тези възрасни хора бяха вперили поглед в кмета и ми казваха: „Това е невъзможно!” И с цялата си ярост хвърлят проблема върху мен. Ние обаче трябва да покажем, че нас ни има. Ние искаме само едно елементарно внимание.

Продължава ли Странда да обезлюдява?

-  Ние сме външна граница и не може държавата така да абдикира. Вместо да имаме привилегиите, за да остават хората тук , става точно обратното. Те се принуждават да стягат багажа, да вземат децата си, да напускат Малко Търново и да тръгват към големия град. Младите избягаха, сега ще избягат и старите, защото няма как да останат в село, в което няма транспорт.

Всички ще се върнат в Бургас, защото в крайна сметка там е по-лесно. Когато им се наложи да си купят лекарства, отиват в аптеката, защото в селото такава няма. Това е много, много жалко и този процес е от много години. Така силен обаче не е бил никога. Ние водим по всякакъв процент обезлюдяването в държавата.