Инж. Венелин Радков е директор на Регионалната дирекция по горите Бургас. При какви условия работят горските служители? Как се спряват те с честите бракониерски атаки? Може ли от трета да преминат във втора категория и защо? Интервю на Gramofona.com с инж. Радков.

Г-н Радков, колко служители работят в Регионалната дирекция по горите?

-  43 души, от които 22 души са горски служители. В дирекцията има главни експерти, двама юристи и счетоводен състав.

Горските служители биват често заплашвани от бракониери. Докъде стигат правомощията им спрямо нарушителите?

-  Имаме примерен график за работа през месеца, но той почти не се спазва и често се налага да ходим по сигнали. От телефон 112 ни алармират за извършени нарушения. Освен националния телефон, в София, в Изпълнителната агенция по горите създадоха звено горски телефон 112. Често пъти момчетата ходят на проверки и през нощта, и рано сутринта, през цялото денонощие имаме екипи, които са някъде и дебнат за нарушители.

Трябва ли да има законодателни промени в защита на горските служители?

-  В Закона за горите и Наредбата за контрол и охрана на горските територии са заложени доста права на инспекторите. Те са почти с права на полицаи, оборудвани са с всякакви помощни средства – белезници, електрошокови и стоп палки, имат оръжие. Трябва обаче да се помисли върху категоризиране на труда на служителите на терен. Те не са точно полицаи, но излизат срещу опасни хора. често пъти застават срещу група от 30 или 40 цигани, които трудно се обуздават, които са с брадви или резачки. В крайна сметка на проверка излизат до двама инспектори, което е крайно недостатъчно.

Не са се случвали някакви ексцесии, но то е благодарение на това, че служителите ни или са успели да овладеят ситуацията, или буквално бягат. Да не говорим за нарушителите през нощта, които могат директно да ги сгазят или убият, и да избягат от местопрестъплението.

Към коя категория труд трябва да преминат горските служители?

-  Към втора категория труд. Често пъти даваме съвместни дежурства с полиция и Жандармерия, но те остават на пътя, а нашите служители влизат сами в гората.

Отправихте ли вече запитване за реформата?

-  Все още не. Това е моя идея. Тук според мен трябва да се намесят синдикатите и работодателите. От тях трябва да тръгнат нещата, но още с никой не сме го споделяли.

Каква е заплатата на един горски служител?

-  600 лева, с които пари той семейство ли да храни, сметки ли да плаща? Става немислимо.

Ефективна ли е работата на горските служите при това възнаграждение?

-  Не виждам ефект от тяхната работа, както и на служителите в дърводобива, където се извършва изключително тежък физически труд. Мисля, че и те трябва да минат към друга категория. Сега виждаме кои хора работят в гората, ами ако ги няма?

Не мога да си представя един горски инспектор на 65 години да се бори с такива незаконни прояви. Трудно е да си го помисля - ще тръгне да гони ли нарушителите или да бяга? При втора категория до 57 години що-годе хората все още са във физическа зрялост и сила. И тук може би трябва да има разделение в горската гилдия на хора, които излизат на терен и тези, които са в канцелария. Тези момчета са постоянно навън - вали ги дъжд, сняг, пече си слънце, сред кърлежи, оси, стършели и отровни змии са, но са там - в калта, в гората.

Идва и моментът, при който контролните органи са по-лошо платени от стопанисващите. И тук трябва да си зададем въпроса – искаме ли ефективен контрол или не го искаме? Ако го искаме, то стези заплати, той няма как да стане, а това предразлолага и към други действия, макар и недоказуеми.