Гюлсюм Али е на 29 години от Бургас. Живяла и отраснала е в Айтос. Висшето си образование завършва в Нов български университет със специалност "Поп и джаз пеене”. Работи в БНР-Бургас като звукорежисьор, музикален редактор на специализирано предаване, както и водещ на две музикални предавания, едното за електронна музика – „Threshold Radio Show“, а другото е „ТопълJazz“. Занимава се и с изпълнителско изкуство. Има десетки участия в различни концерти и фестивали. Gramofona.com разговаря с Гюлсюм Али на рождения й ден за участието й в „Гласът на Турция”, любовта към музиката и свободното време.

Гюлсюм, ти си изцяло музикален човек. Разкажи ни как реши да се занимаваш с този вид изкуство?

-  При мен, по-скоро, това може би не е толкова решение, а е предопределено от съдбата. Един талант, който се е проявил в много ранна възраст, толкова ранна, че не е било възможно да вземам решение. Била съм едно мъничко момиченце, което едвам е говорило, но пък е пеело вярно и гласовито. А нещата са се случвали сами, щом са ме чуели да запявам. Но трябва да отбележа, че родителите ми са постъпили доста отговорно, след като забелязали, че това е дарба, талант. От този миг до сега, винаги са ме подкрепяли и насърчавали да се развивам професионално в музикалното изкуство. Семейството ми винаги е до мен, за което колкото и да изказвам благодарността си, то няма да е достатъчно, но те знаят, че я изпитвам дълбоко в сърцето си.

Коя бе първата ти песен, която изпя и на колко години беше?

-  Песента е „Жълтоклюно патенце“ и тя беше първият ми хит като дете. Много обичах тази песен и все още я обичам. Тя ми носи толкова спомени. Бях само на 3 годинки, когато я изпълних. Имам дори видеозапис, в който се вижда как водещата на конкурса се опитва да прекъсне изпълнението ми, но аз упорито не си давам микрофона и изпявам песента до край.

Свириш на флейта и пиано. Кое е по-лесно за теб – пеенето или работата на музикалните инструменти?

-  И трите не са никак лесни. Да си изпълнител на някакъв музикален инструмент, независимо дали е флейта, пиано или пък на самия си глас, изисква да умееш да ги владееш. А това се получава най-добре тогава, когато ги приемаш за своя неразделна част, а не като допълнение. И искат постоянство. И трите.

Трудно ли се пее джаз?

-  Джазът през моя поглед и разбиране, по-скоро е стил, който не се пее, а се усеща. Изживяваш момента, пресъздаваш и предаваш нататък. Джазът за изпълнение не е лесен. Въображението ти трябва да няма граници и ако си смел да импровизираш, можеш да направиш „магия“ с тази музика. Предизвикателството си заслужава.

А  колко често пееш?

-  По-скоро колко често не пея – това не се случва никога. Честно казано няма момент, в който да не пея. И не мога да се спра, а и не искам да спирам да пея. Тогава се изразявам най-добре и се чувствам жизнена. А когато готвя нещо в кухнята и същевременно пея, тогава нещата се получават най-вкусно.

Коя е песента, оставила трайни следи в съзнанието и душата ти?

-  Без да се замислям веднага ще отговоря: „We Are The World” и изпълнението на Майкъл Джексън в колаборация с много други изпълнители, които са оставили следа в музикалната история и които уважавам безкрайно много. Тази песен всеки път ме връща назад във времето, когато хората не бяхме толкова дигитализирани, всичко беше по-искрено и не се отдаваше толкова внимание на показността. Наистина големи музиканти, красива музика, смислен текст, за добра кауза – всичко това, обединено в едно.

С кого би направила дует и с кого не?

-  Ако ме питаш в глобален мащаб - първото име, което ще посоча, е на Селин Дион. Безкрайно й се възхищавам. Тя е пример за сценичен артист, изпълнител, професионалист от начало до край, за поведение и достоен пример за жена.

Като широкоскроен човек бих приела предизвикателството да направя дует с някого, за когото не се сещам в момента. Но ако е сред имената, към които нямам никакъв музикален интерес – нямат шанс за дует.

Коя песен не би изпяла?

-  Тази, която не мисля, че си струва да се чуе. За съжаление има такива, но аз не съдя. Просто не ги слушам, а за пеене – въобще.

Имала ли си гафове на сцената?

-  Имала съм много трудни моменти и предизвикателства на сцената, но гафове – не, за мое щастие.

 Какво е мнението ти за съвременните български песни?

-  Ще го обобщя в едно изречение. В днешно време има огромно еднообразие и тук-там разнообразие. Сред оскъдното разнообразие си имам и фаворити. Няма да посочвам конкретни имена, но има продуценти, които знаят как да подходят и имат талант да го правят.   

Учила си медицина. Остана ли тя на страна заради музиката?

-  Не съм я загърбила напълно. Тя е другата ми страст, която е вървяла ръка за ръка с музиката. След като завърших музикалното училище, продължих висшето си образование с медицина. След първата година прекъснах по свое желание, защото това, което исках да специализирам щеше да отнеме дълги години, а тогава – щеше да е късно за музикалната сцена. Да не забравим, че да съществувам  без музика беше невъзможно. Предвид, че всичко е с времето си, трябваше да дам приоритет на музиката.  С уговорката със себе си, че отново ще се докосна до медицината, щом дойде моментът. Докато учих в Нов български университет прибягвах  до библиотеката във всеки свободен момент и грабвах физиологията за медицинската академия. Изучих я цялата, както и други томове на анатомията, разбира се. Но да не задълбочавам.

Участвала си в музикалния формат„Гласът на Турция”. Разкажи ни как кандидатства, докъде стигна и кой е най-запомнящият се момент от участието ти?

-  Ще го запомня с това, че кандидатствах 2 поредни години. И на двете ме приеха, но първата година трябваше да избирам между това да приема и да продължа във музикалния формат или да откажа и да отида на дългоочакваното ми дипломиране, защото датите съвпадаха. Изобщо не се колебах и избрах церемонията по дипломирането.

На втората година, отново попълних формуляра за кандидатстване и изпратих видео с мое изпълнение, само че беше доста късно, почти към края на кастинга и не очаквах сред наплива да попаднат на мен. Говорим за милиони участници. Получих скоростно обаждане -  буквално часове след като изпратих материалите и този път приех. Следва отпътуване към Истанбул, където беше следващият етап от кастинга. Той мина доста успешно и продължих напред. Върнах се в България и ми се обадиха отново, че трябва да тръгвам към Истанбул, защото ми предстоят снимки. Минах и този етап. И накрая, когато се избраха отборите, участието ми там приключи. 

Какви са твоите хобита?

-  Обожавам да черпя от живота. Като доста активна личност, имам много хобита. Релаксирам в движение и по-рядко в покой. Влюбена съм в морето, планината, а нашата родина България е с много богата природа. Обичам дългите преходи през планината, във всеки един сезон и не се боя от студа. В свободното си време, за което не чакам, а си го създавам, предпочитам кътните селца на Странджа пред някое заведение или МОЛ. Да се поразходиш сред непознатото, ново за теб място, да заговориш възрастен, който с надежда чака някой да почука на вратата, да го попита как е.

Тези хора са златото на Странджа, а и не само там. А в града предпочитам Морската градина, където карам ролери. Лятото ми е много свидно, защото знам, че времето е ограничено и никога не мога да се наситя за залезите на плажа, да карам сърф. Вкъщи се отдавам на рисуване и за това успявам да заделя време, да шия гоблени, но напоследък не го правя много. А четенето – то е неразделна част от моето ежедневие, постоянно си имам какво да чета. Обичам да релаксирам и с приятели. Имам верни такива, с които си даряваме време за вечери по залез слънце, особено зимата - незаменимо е.

Замисляла ли си се да правиш музика в чужбина?

-  Да, замисляла съм се. Бях приета със стипендия за магистратура в САЩ. Но така се случиха нещата, че пропуснах тази възможност. Портфолиото ми беше оценено високо, за съжаление имаше административни пропуски, проблем с издаването на дипломата ми, заради грешка на служител в администрацията, което отне дълго време, докато се разреши. Това не зависеше от мен, но пък ми попречи да продължа нататък. Имам положителни отзиви от чужбина и вярвам, че скоро може и да получа предложения.  

Какво ти дава музиката?

-  Музиката ми дава безгранична свобода, а аз определено обичам свободата. Музиката лекува, мотивира, сама по себе си понякога тя е вдъхновението. Музиката ми дава живот. Тя е медиатор – чрез нея контактувам с много хора и често това става повод за усмивки по лицата им. И тогава, удовлетворението, което ми дава музиката е неописуемо.

Пожелай си нещо за рождения ден!

-  Днес е моят ден, в който пораствам и си пожелавам никога да не спирам да израствам като човек. Да трупам мъдрост, но и да бъда все така смела и дръзка в целите си. Винаги по детски наивно щастлива и благодарна и от малкото. Вярвам, че моето музикално послание ще стигне до много повече хора и си го пожелавам. Накрая, но не на последно място здраве - за мен, за семейството ми за всички хора!