Евелин Кузманов е управител на Областен информационен център - Бургас. Кузманов беше дълги години пресаташе на футболния „Нефтохимик“, още от годините му с президент Христо Порточанов. Евелин Кузманов е спец по футболните въпроси.

Преди това се изявяваше като радио журналист в радиата „Южен бряг“, „Гларус“, беше програмен директор на „Дарик радио-Бургас“. Къде обича да прекарва свободното си време? Какво мисли за спорта в страната? Каква е равносметката от живота му? Интервю на Gramofona.com с Евелин Кузманов.

Евелин, дълги години ти бе спортен журналист. Липсват ли ти жълтите картони и радиоводенето?

-  Да, обичам по-динамичната работа. Определено има разлика, от това, което се прави в Областен информационен център, но човек трябва да се преустройва и да бъде гъвкав.

Какво е мнението ти за спорта в страната и в частност в Бургас към днешна дата?

-  Труден въпрос, но си спомням преди 20 години, че имахме по-добри постижения в национален и световен мащаб, както и носихме повече медали от олимпиади. Всички казват, че навремето в страната се е обръщало повече внимание на спорта, защото тези, които са се занимавали със спорт са правили само това. 

Освен това е имало  държавна субсидия за спорта, която сега е занчително по-малка. В Бургас ситуацията е същата, въпреки че казват, че имаме големи спортни успехи, които обаче аз не виждам. Навремето след промените, преди 15-20 години съм ходил във волейболни и баскетболни зали на стадионите. Преди години, когато имаше мач в Бургас, два часа по-рано стадионът беше пълен.

Един такъв феномен имаше преди няколко години в Бургас, когато тук дойдоха Красимир Балъков и Фреди Бобич. Те се  опитаха да въведат немския модел и стил на работа, от което мисля, че футболът спечели, въпреки че хората се опитват да изкарат нещата по-друг начин.

В последно време футбол в Бургас почти няма или той слиза надолу. Затова говорят резултатите и това, къде се намират отборите. Два отбора в Б група, единият се бори за оцеляването си в професионалния футбол.

В същото време нека споменем Созопол като светъл лъч -там се прави стадион. Въпреки че градът е малък, футболът върви нагоре. Голям плюс за нас ще бъде предстоящото европейско първенство, което започва май месец и ще се проведе в Созопол, Бургас и Несебър. Хубаво е, че ще имаме голяма и модерна спортна зала „Арена Бургас“.

Лошото е, че страхотният стадион „Лазур“ не е това, което беше преди 4-5 години. Лошото е, че „Черноморец“, който е символ не само на спорта в Бургас, където са се провеждали футболни и лекоатлетически състезания, се руши.

Като каква личност се определяш? Бързо ли се ядосваш или наблягаш на спокойствието?

-  Смятам, че външно съм спокоен, а вътрешно емоционален. Опитвам се много да не показвам чувства. Винаги съм отворен за диалог и да разговарям с който и да е. Не мога да нагрубявам, не съм перфекционист, но гледам да направя нещата по най-добрия начин, защото където и да отидех, много бързо изкачвах стълбичката.

Разкажи ни за семейството си?

-  Щастливо съм семеен. Синът ми учи и завърши в чужбина, сега работи там. Задължително се чуваме всеки ден. Той има възможност да пътува, ние също и често се виждаме. Липсва ми много.

Със съпругата ми се разбираме добре, не сме се карали. Аз съм диалогичен и не обичам конфликтите. Държа обаче на своето. Имам си позиция, но гледам да разрешавам споровете с консенсус.

Имаш ли много приятели?

-  Приятели имам, но не много. Когато бях на медийната служба в „Черноморец“, имаше много голям интерес към мачовете на отбора.

Имах страшно много приятели и на ден регистрирах по 50-60 обаждания. Никога на никой не съм отказвал услуга. После като си направих равносметка, установих, че не е трябвало, но съм такъв и не мога да се променя. Ако някой поиска услуга и съм в състояние, веднага му помагам. Разбрах, че повечето ми приятели са били лъжеприятели.

Спортуваш ли?

-  Нямам време, което не е оправдание, но е факт. Обичам ходенето пеша, чакам да се стопли, за да мога да карам колело.

Къде обичаш да релаксираш?

-  Не ми остава време да ходя на кино, но обичам да гледам филми в домашна обстановка. Това отчитам като  недостатък-винаги когато човек има желание, може да отделя време. Обичам да ходя по морето на юг, където е по-спокойно, към артистичните места като Варвара, Синеморец, Арапя.

Обичам да пътувам извън страната и да откривам нови неща, да изучавам културата в другите страни. Не е тайна, че навремето с футболния клуб се пътуваше много до Италия, Франция, Германия. И беше хубаво, че футболните ръководители винаги наред с подготовката, която правеха с отборите, намираха време да направят едно-две организирани посещения на забележителностите.

Кои са любимите ти места в Бургас?

-  Задължително след работа, когато времето се стопли, със съпругата ми се разхождаме от бул. „Богориди“ до „Тропикана“ и обратно. Разходката ни е около 6-7 километра. Това е нормата ми на деня. Един-два пъти годишно вървя от Бургас до Сарафово пеша. Вземем разстоянието за час и половина, но после се връщам с автобус.

Наблягаш ли на здравословната храна? Пушиш ли?

-  Много обичам да консумирам черноморска риба, плодове и зеленчуци, да пия сокове и фрешове. Подбирам храната си, но не съм претенциозен. Пушил съм преди, а сега на три месеца мога да запаля една цигара.

Суетен ли си?

-  Не съм суетен, не обичам да не бъда добре облечен и в тон, не обичам раздърпаните дрехи. Не робувам на марки, но все пак следя стиловете. Винаги гледам да съм ако не в крак с модата, то да бъда две-три крачки назад, но все пак да вървя напред.

Когато сгрешиш, извиняваш ли се?

-  Абсолютно винаги. Гледам да не наранявам никого, а когато се случи- искам прошка. Това не ми се отразява на самочувствието и не потъпквам никакви свои виждания.

Мислил ли си някога да напуснеш страната? Каква е равносметката ти от живота?

-  Навремето имах няколко добри предложения за работа в София, но не занимах по различни причини. В Бургас ми харесва. Равносметка още не мога да направя, защото днес сме тук, утре - кой знае.Не съм съжалявам за неща, които не съм направил, защото повечето от тях, които искам, ги правя.