Доц. Сергей Торбатов работи в  Националния археологически институт с музей – БАН. Той ръководи археологическите проучвания във връзка с осъществяването на мащабния проект „Воден цикъл“ и спасителните разкопки на обектите „Античен некропол“ и „Детска градина-кв. Север“ в Поморие. Интервю на Gramofona.com с доц. Сергей Торбатов.

Доц. Торбатов, предизвикателство ли бе за вас работата по разкопките от „Водния цикъл“ в Поморие?

-  Разбира се. Намерих отговори на въпроси, които поколения учени не са намерили. Винаги се е считало, че Анхиало се намира в кв. „Свети Георги“, местността „Палеокастро“. Имаме вече съвсем убедителни доказателства, че там е било само едно малко сателитно селище. Анхиало е бил разположен точно тук, където сме ние/бел. автор  - в двора на Историческия музей в Поморие/, тук в края на полуострова, който обаче тогава е бил остров. Провлакът, който сега съединява полуострова със сушата въобще не е съществувал. Той се е образувал след VI век, след Христа. Сега много точно очертахме крепостните стени на Анхиало през римската епоха и през късната Античност. Разкопките тук бяха златен шанс, който ние използвахме максимално въпреки смело заявявам антихуманните условия на работа.

Влизахме в изкоп с широчина 1,5 при дълбочина 3 метра, а отстрани имаше спукани стари тръби и от там се изливаха отпадъчни води. Постоянно работихме в такива условия. Всичко е документирано и филмирано дори.

Трябва да сте били много смели да работите сред фекалии?

-  Да, дори в тази среда ние събирахме археологически материали като керамични фрагменти. Трябваше да ги измием, но дори и ръкавици да сложи човек, усещането не е много приятно./смее се/

Работили ли сте в подобни археологически разкопки?

-  Имам 30 години на терен зад гърба си, но толкова интензивен и труден обект досега не съм имал. Убедително говори и това, че част от младите колеги, които участваха в тези проучавания, бяха канени в идентични проекти и отказаха да отидат.

Разкажете ни какво открихте при археологическите проучавания?

„Водният цикъл“ ни даде възможност да се докоснем до такива места, които никога, при никакви условия археолог не би могъл да си мечтае да проучва. Макар че съществуващата канализация е нарушила структурите и пластовете до някаква дълбочина, там е съхранено част от древното минало на Поморие, а и на всеки град. 

Изградихме ясна представа къде, до каква дълбочина, през кое време и какви хора са живели. Констатирахме изключително важни останки от забележителни сгради, които само можем да съжаляваме, че няма възможност да проучваме. Обхващахме част от тях на 2 или 3 метра. Но те продължаваха настрани - по тротоарите,  влизаха и в съседните дворове. Няма да можем почти никога да извършим пълни проучавания, но и от малкото, което сме успели да документираме, си изградихме реална представа за това какъв е бил Анхиало.

И какъв е бил той?

-  Един великолепен град. През римската епоха, когато е бил най-големият разцвет на Анхиало, укрепената площ на града е надхвърляла 60 хектара. Става дума за град с една абсолютно необичайна за практиката на римското градостроителство улична система. Такава няма регистрирана нито в България, нито на Балканите и аз наистина не се сещам за някакъв точен паралел. Не става дума за нещо заварено, което да бъде достроено през римската епоха. Римският Анхиало е бил изграден на празно място и въпреки това в разрез със стандартите на римската империя. Засега не мога да си го обясня. Тепърва ще мислим върху това. Събрахме изключително богат материал, но ни трябват поне 2 години да го осмислим и обработим. Нашите виждания ще изложим в писмена форма, но не в статии и популярни четива, а в един доста внушителен труд.

Кое най-много ви впечатли и казахте „Уау“?

-  Труден въпрос. Всяко нещо си е само за себе си. Ние имаме регистрирани и документирани различни археологически структури на не по малко от 170 места. На около 35 проведохме съвсем стандартни археологически разкопки. За 10 месеца и половина, колкото бе „Водният цикъл“, имахме само няколко почивни дни – на 25 и 31 декември, 1 и 2 януари и на 6 май. Работихме всеки ден и в събота и неделя. Наблюдението започна само в състав от двама души, след това станаха четирима, шестима в зависимост от разрастването на работата.