Георги Томов е български писател и преподавател в Техническия университет, специалност „Ергономия и екология”. След силния дебют на първата му книга с разкази „Не беше тук и си отиде”, авторът представи и съавторската си книга с Дейна Бренченс – „Докато дишам”.

Г-н Томов, как се случи издаването на „Докато дишам”?

- Книгата участва в един конкурс на Издателство Ciela от миналата година, който беше за български роман. В него бяха събрани 460 ръкописа. Класираха 10 книги за финала и нашата беше сред тях. Деница Дилова спечели главната награда, а моята книга не успя. "Докато дишам" се хареса най-вече на Ваня Щерева, която дори лобира за нея. Като обявяваха резултатите, Захари Карабашлиев ми каза: „Абе, твоята книга е много хубава за филм”. Казах му, че е по-добре първо да я издадем. След това ме потърсиха и я издадохме.

Чия беше идеята за написването й?

- Идеята за тази книга е на моята съавторка Дейна Бренченс. Тя е българка, която живее в Холандия. В книгата се разказва за едно момиче, чийто живот започва в България, после в Холандия и т.н. Книгата е много интересна и динамична.

Има ли биографични елементи в нея?

- Тя казва, че не (бел.ред. смее се). Интересното е, че ние с Дейна не се бяхме виждали на живо, комуникацията ни беше само през интернет. В момента, в който книгата стана  готова, отидохме на Фестивала „Пловдив чете” с първите 30 броя.

Как се запознахте?

- Запозна ни една много интересна личност - Миропа Кьосева. Тя е Шоугърл, пет пъти е била Мис Макси и имаше модна агенция. Тя ми каза, че нейна приятелка, която се занимава също с мода е написала нещо и ми предложи да го видя. Оказва се, че Дейна има поглед към нещата от една гледна точка, а аз познавам хора, които са замесени в тази история от друга. Затова се заинтересувах и започнахме да пишем романа.

Малко романи са с двама автори. Как се случи самото писане?

- Като сюжетна линия съвместно коментирахме нещата, но крайното оформление го направих аз, тъй като вече имам опит. Дейна е писала стихове навремето и сега може би също пише. На всички медии им се видя много интересно как пишем заедно. Успяхме да изчистим разнобоя в звученето, тъй като книгата е оформена от един човек. По този начин има много истинност. Едно е аз да пиша за Холандия, а друго е жена, която е живяла там и това е било част от нейния живот.

Какъв е сюжетът на романа?

- Много е динамичен. Мисля, че е важно да подсказваме на читателите как трябва да го четат. Има три отделни глави и трите са написани като проект за филм. Те са направени с отделна стилистика и трябва да се четат по отделен начин, чисто визуално.

По какъв начин?

- Първата е за България и е много женска част. Подходът трябва да се гледа от режисьорска гледна точка. Не е важно кой ще играе главната роля. Първата част на книгата си я представям със стилистиката на Зорница София и дебютният й филм „Мила от Марс”. Втората е за Вим Вендерс, който е изключителен с второстепенните герои. Всичко е детайлно изпипано. И третият е ... тук има страшно много коментири, но ние се спираме на Скорсезе. При него екшънът е много точно обоснован и логичен. Гай Ричи, Тарантино и Робърт Родригес правят екшъни, но те са много различни като стил. При Скорсезе е много мислено кое, как и защо. Така че, ще искаме той да го режисира и понеже ще бъде зает напоследък, в краен случай ще говорим с Митовски.

Интересен ще е проектът - книга на двама автори и филм с трима режисьори. Имате ли предложения?

- Разбира се, че имаме, но те са в тайна. Тепърва ще ги разкриваме.

Предстоят ли изненади в тази посока?

- Да и съжалявам, че Дейна не е тук и няма как да обясни, тъй като тя говори за нашите творчески планове.

Мислили ли сте кои актьори може да се включат? Български или чуждестранни?

- Виолета Станичич, в ревю за книгата ни казва, че вижда в една от основните роли Койна Русева. Една борбена дама, майка, която отива да спасява дъщеря си от лошия Амстердам. Аз лично не съм мислил по въпроса. За мен са важни режисьорите, актьорите са подробности. Въпросът е, че когато човек чете книгати ни, е все едно, че гледа филм.

Книгата лесно ли се чете?

- Да, но това подвежда. Българският читател е свикнал да търси дълбок смисъл при книги, които се четат трудно. Не смятам, че е така, може да има дълбок смисъл и при тези, които се четат лесно. Като например американските писатели Джонатан Франзен и Дъглас Кенеди. Това, което ни различава е, че хем лесно се четем, хем има много слоеве в книгата.

Има ли политически специфики на двете държави, които са вплетени в книгата?

- Това е хубав въпрос, защото книгата е направена за контрастите между Изтока – Запада, богати и бедни, добри и лоши. Там има едно-две ключови изречения, които показват къде е същността на книгата и какво всъщност иска да каже авторът.

Има ли препратки, свързани с демографската криза, имайки предвид времето, което отразява?

- Не. Показани са проблемите на Прехода. Историята започва от 86-та година с раждането на една от основните героини. След това историята продължава със заминаването й за Холандия. Втората част преминава през Париж, Южна Америка и Холандия. Третата част има паралелни действия между България и Холандия.

Имате ли любим автор или литературно направление?

- Имам страшно много любими автори. Много харесвам Франзен. „Списъкът на моите желания” на Делакур е страхотна. Стайнбек също харесвам много, той е изключителен автор. Разбира се и романите на Джек Лондон. Българските автори ги разделям на два вида - такива, които са живели и работили навън и такива, които пишат тук в България. И двата вида писатели са длъжници на Прехода. Никой не е писал за нормалния човек от този период. Книгите, свързани с това време,  описват не  нормалния човек, а мутри, олигарски и политици.

Трудно ли се пише в България?

- Ами трудно е, защото трябва да имаш доходи от другаде. Ако някой си мисли, че може да се издържа с писане е абсурд. В чужбина това не е така. Стивън Кинг е продал първия си разказ само за 200 $, а втория продава за 200 000 $.

Той черпи вдъхновение от журналистически статии за криминални истории и след това започва да ги надгражда в романите си. Важно ли е да се черпят идеи от други източници?

Разбира се, фантазията на автора трябва да работи, иначе е безсмислено.