Доц. д-р Бони Петрунова е един от заместниците на Вежди Рашидов в Министерството на културата. Справка от сайта на ведомството показа, че тя е заместник-директор и ръководител на секцията по средновековна археология на Националния археологически институт с Музей към Българската академия на науките. Доц. Петрунова е ръководител на повече от 50 археологически експедиции – теренни проучвания и разкопки. Ръководител на различни проекти, свързани с археологически проучвания, туризъм, популяризиране и опазване на българското културно-историческо наследство.

Доц. Петрунова присъства на Нощта на музеите в Бургас. Колко пари е отделила държавата за археология? Какви са приоритетите на културното министерство до края на 2015 година? На тези и други въпроси пред Gramofona.com отговаря доц. д-р Бони Петрунова.

Доц. Петрунова, колко пари е предвидила държавата за археология през тази година?

- За цялата страна държавата отпуска  за археология 500 000 лева. В петък заседаваше комисията, в която ги разпределихме. Имаше 132 проекта за около 4 милиона лева. Не мога да помня всички, тъй като много малка част от тях финансирахме. Даже се шегувахме, че от понеделник всички ще ни мразят, но това е положението.

Каква оценка поставяте на община Бургас в направленията  културен туризъм и културно наследство?

- Община Бургас работи добре, успява да направи интересни неща и да акумулира средства.

Бургаският кмет Димитър Николов  поиска в града да има нов музей, защото сегашният е тесен и трудно събира многото  експонати. Как посрещате неговата идея?

- Напълно съм съгласна, още повече, че той изрично подчерта, че няма да иска пари от държавния бюджет, а ще го направи със собствени средства. Ние ще съдействаме изцяло проектите да бъдат направени адекватно, да отговарят на съвременните изисквания на музейна сграда.

Какво мислите по въпроса Общините да стопанисват културните си паметници?

- По принцип Министерството на културата  не отказва на никоя Община, стига тя да има реални и адекватни условия за стопанисване. Даже сме отворени в тази посока - колкото се може повече общини да поемат ангажимет и грижа за паметниците.

Кой е по-добър стопанин на културните ни паметници – държавата или общините?

- Не, това не е добра формулировка. Вие знаете в какво състояние е държавата, знаете какъв е бюджетът за култура и при това положение е нормално да не стигнат средства и възможностите на Министерството на културата.

Първо не могат да се разделят общините от държавата. Това всичко е държавата. По-скоро Министерството на култура има методически и административни функции  по отношение на повечето паметници.

Идеята за децентрализация и развитието на културния туризъм подсказва, че активно участие в опазването, проучването и възстановяването на паметниците трябва да вземат общините, което те започнаха да правят постепенно. Тенденцията е да им бъдат предоставени за стопанисване, но ако не се справят, си връщаме обратно.

Кои са приоритети на Министерството на културата до края на годината?

- Преди всичко сега до края на месеца ще бъде открита галерията за изобразително изкуство „Квадрат 500” в София, което предполагам силно ще изненада някои хора. Посетителите ще се изненадат какво богато картинно наследвато имаме в България, защото там ще се покажат най-ранните запазени произведения.

Работим и по някои Законодателни промени – искаме да се отвори възможността към музеите да разполагат с приходите, които реализират, за да могат служителите да повишат заплатите и да си позволят някои ремонти. Не всички музеи рабоят на такова високо ново, какъвто е бургаският.

Имам амбицията да поставя началото на фонд, който да се казва „Културно наследсто” и който да е само за проучване и опазване, така че да престанем и ние да искаме пари от държавния бюджет, а да имаме средства да спасяваме археологически паметници,  когато те се появят.

Кой ще захранва този фонд?

- Това е въпрос на съгласуване. В никакъв случай няма да бъдат взети от държавата или от джоба на хората. Има няколко варианта, но  ние преди всичко разглеждаме европейските практики.  Другите държави отдавна работят по този начин и след консултации с Министерството на финансите ще видим кой вариант ще е най-удачен. Пожелателната форма: „Дайте да дадем нещо” не работи в България. Все пак страната ни е един огромен музей и няма как да си затворим очите и да изчезне всичко това.

Колко са регистрираните обекти за археологически проучвания в страната?

- Към 2011 година имаме регистрирани 160 000 обекта –недвижими културни ценности за цялата страна.

Това много ли е?

- Като имате предвид,  че сега финансираме около 80, това е огромно количество.

Трябва ли повече наши съкровища да се показват в световните музеи?

- Разбира се, но то е двустранен процес, т.е. трябва да ни поканят. Бях удивена, когато в Белгия при мен дойде зам.министърът  на Полша и каза : ”Не мога да повярвам как сте успели, а ние 5 години се опитваме да вкараме полска колекция в Лувъра!”. Това е голяма атестация за нас. Материалите ни са прекрасни, но ни трябва реклама. Знатете, че културата отваря пътеки.

Липсата на реклама ли е причина България да не се показва пред света,  или има и други фактори, които влияят?

Не само, това е комплекс от причини. Ето в случая се намери един човек  - Вежди Рашидов, който използва личните си контакти и свърши една огромна работа. Само си представете как в нашата действителност обединяваш няколко разнородни музея и ги убеждаваш всички да дадат находките си за летния сезон и те да заминат в зала „Ришельо“. Разбира се и самите ни находки са великолепни.