Деси Добрева е една от най-популярните български певици. Родена е във Варна. Завършва Музикалния колеж Бъркли в Бостън, Масачузетс. Придобива популярност като вокалистка в „Шоуто на Слави“. През творческия си път е завоювала редица престижни родни и международни награди. Преди дни певицата изпя едни от най-известните български песни пред бургазлии. Без какво не може Деси Добрева? Какво казва всеки ден на дъщеричката си? Интервю на Gramofona.com.

Г-жо Добрева, не сте за първи път в Бургас. Каква е публиката тук?

-  Публиката в Бургас е изключително възпитана и посреща топло всички артисти. Надявам се да остане дълго време такава.

Завършила сте Музикалния колеж Бъркли в Бостън. Липсваше ли ви родината докато бяхте там?

-  Отговорът е във вашия въпрос. Да, България много ми липсваше. Почти всичко, което правих като проекти докато учих в университета Бъркли в Щатите, беше на българска тематика. Успях да заразя всичките си колеги с български фолклор и всъщност това е причината поради която се завърнах.

В интерес на истината не бях планирала да имигрирам. Исках просто да уча, да се запозная с различни култури, с родината на джаза и да се обогатя. Обичам да смесвам различните стилове поп, рок, джаз с българския фолклор. Исках да се запозная с различните елементи,  за да може  в бъдеще да ги използвам. В България имаме много добри джаз изпълнители, но те се броят на пръстите на двете ми ръце. За нас традиционният стил не е джаз, а фолклор.

Има ли награда, която е най-ценна за Вас и коя е тя?

-  Всяка една награда е ценна без значение каква е тя и къде е спечелена. Най-важната награда за мен е доволната публика. Да знам, че съм напълнила сърцата на хората и да виждам усмивките им.

Какво Ви даде и какво отне работата в Шоуто на Слави?

-  „Шоуто на Слави” както и форматите, които през последните 10 години се появиха като гъби са хубава сцена за всеки млад изпълнител, но те са само началото. И сега поддържам мнението, че човек трябва да стъпи на такава сцена, за да го види публиката, за да набере опит, да се свърже с такъв тип общество от отбрани изключително добри музиканти. Оттам нататък набере ли сценичният опит и талант, според мен изпълнителят ако иска да продължи, трябва да го направи сам.

Всяко едно такова предаване, в което творят много хора, е една добре смазана машина. Този екип работи с години заедно и на човек му е много лесно да влезе в него и много трудно да излезе. Важният въпрос е как ще продължиш след това, тъй като този опитен екип  няма да е повече с теб. От теб после ще зависи всичко и ти ще си машината.

Каква е тайната за Вашия успех?

-  Всеки определя сам по себе си своя успех. За един той е да натрупа голямо парично състояние, за друг да се издигне духовно, за трети е да роди. Смятам, че съм щастлив човек, защото съм здрава, заобиколена съм от хора, които ме обичат и ценят и правя това, което обичам-да пея.

Какво е за Вас българския фолклор?

-  Това съм аз, това са моите корени.

Коя е песента, която няма да изпеете?

-  Няма да изпея песен, която обижда и наранява. Да направиш една бездушна песен, която няма да накара никого нищо да прави, то ще е обида. Тя ще нарани мен, защото няма да съм накарала нито един човек да се разчувства.

Можете ли да спрете да пеете?

-  Надявам се не. Дори и да не го правя на сцена, ще продължавам да го правя в живота. Живея нонстоп с музика. Мечтая ако мога да вградя една тонколона на ухото си и нонстоп да слушам музика, дори и в съня си. Постоянно в главата и сърцето ми има музика, дори и тя да не свири.

Опишете се с три думи?

-  Къдрава, амбициозна и пееща.

Как си почивате?

-  В нашата работа няма толкова физическо натоварване, но е свързана с много стресови моменти. Това може би му е хубавото на изкуството-да бъдеш нескопоен и постоянно нещо ново и различно. Почивката е силно търсена и жадувана сред обични хора и хубави компании. Много обичам да съм  на тихо и спокойно място и един час да съзерцавам.

Имате дъщеря. Какво й казвате най-често?

-  Обичам те! Старая се да я възпитавам с много обич!