През целия си живот търсим отговори на различни въпроси. Част от тях са свързани с живота, отвъдното и чудесата. Много хора се питат дали същества Бог. Но не и Добринка Вендландт.Тя е сигурна в това, защото Той е спасил живота й. И разбира се, не е единствената. Вече виждам усмивките и съмненяита на много хора.Това е тяхно право. Но първо научете историята й.  

Сигурно сте чувалите историите на американски и руски астронавти, които твърдят, че са имали среща с Бог в Космоса.Един от тях е Джеймс Ървин, който през 1975 година стъпва на Луната. Той твърди, че е видял Бог като плътно същество в момента на презимяването на кораба.Това променя живота му изцяло.Сигурна съм, че сте склонни да вярвате на неговата история. А защо не, на тази на Добринка?

Тя обиква Бог още като  малка, слушайки молитвите на своя баща. По-късно прочита брошури, посещава различни църкви и търси. "Той иска да ни покаже милост, ако сме готови да я приемем”, твърди Добринка. Пътят обаче е дълъг и всъщност никога не свършва.

Какво се случва?

Днес Добринка е на 77 години, които никога няма да и дадете. А можеше да не ги навърши, ако не беше чудото.Една вечер през 2010 година тя се чувства зле. Ръцете и краката посиняват, а сърцето и работи като за последно.Единственото, което може да направи е да се моли.Тогава чува глас, който и казва  да масажира областта на сърцето.Малко след това  почувства облекчение. Историята обаче не свършва до тук.

Два дни след тежката нощ, Добринка е изпратена на скенер. Лекарите установяват, че парче холестерол е запушило аортата, а сърцето спира, защото не може да работи без прилив на кръв. Професорът пита: „Как оцеляхте, тук има чужда намеса”. За Доби всичко е ясно...Тя казва „Бог ми спаси живота”.

„И през най-трудните минути Той е винаги с мен”, казва Доби.

Вярата й става още по-силна, а към нея се добавя и възхвалата. Добринка започва да пише стихове, посветени на Спасителя.Те идват от сърцето и се изливат на белия лист.Поезията, обаче не оставя за себе си.Подарява стихотворенията на близки и приятели. Обикаля храмове в България и Германия, от където е съпругът на Доби. За нея не е от значение какъв е надписът на вратата на храма. Важното е да възхвалява великата жертва, която прави  Иисус Христос за хората. Той „лекува с вяра и думи” – твърди Доби. И добавя „Станах смирена, с Неговата любов и светлина просперирам”. Днес тя не пие никакви медикаменти, изпълнена е с енергия, а лъчезарната и усмивка озарява всичко наоколо. Не  спира да работи в градината, заедно със своя съпруг.Чувства се жизнена и млада.” Благодаря на моя Бог, който ми даде дълъг и спокоен живот”, добавя Добринка.

„Ще те направя зелена като палмово дърво”. Тези думи чува Добринка в съня си.

Може да ви се стори елементарно, но нейните действия съвпадат напълно с името й. Тя е добра, готова да помогне с действие, съвет или молитва. Може да ви успокои с дума или като ви разкаже притча от Евангелието. Ще ви насърчи с цитат от Библията или чрез напътствията и думите на Спасителя. Винаги уповава на Бог и благодари за всичко.

Любовта, която побеждава злото.

Едни от най-щастливите дни са свързани с децата и. Посленият красив спомен е от честването на 50 годишния юбилей на сина й.Песни, кръшни хора и танци забавляват гостите. Но идва мигът в който Добринка излиза на сцената и прочита свое стихотворение.Това е най-запомнящият се момент от вечерта. Гостите усещат силата на нейните думи, които извират от сърцето и стигат до... небето. Желанието на всички е, това  щастие да се повтори.  То е толкова силно,че няма как да не бъде чуто!

Това е само една малка част от историята на Добринка Вендландт. Може да се пише още много за нея, вярата, чудесата и творчеството. Искам обаче да спра до тук, за да дам възможност на всеки сам да направи своите изводи. Защото пред нас има безброй пътища и изборът по кой да поемем е много важен. Добринка е направила своя и живее като един осенен от Бога човек. А най-хубавото е, че нейният път продължава и е огрян от божествена светлина.Тя пожелава това да се случи на всеки един от нас.