Росица Младенова е една от четирите майки с деца от Бургас, които участваха в доброволчески лагер в австрийския град Грац чрез организацият Бауорден. Научиха ли се бургазлиите на доброволчетво?! Интервю за Gramofona.com.

Роси, социалните мрежи гръмнаха с лайкове на твои снимки в работна обстановка. Какъв е този доброволчески лагер в Австрия, в който си участвала и каква е тази организация?
- След Втората Световна война, за да се възстанови Германия, холандците решават чрез труд да подпомогнат възстановяването й и така се създава Бауорден. Разраства се и вече има клонове в повечето европейски държави. Идеята в тази организация да се подпомага с доброволчески труд – строителен лагер. На място ти подсигуряват материали, спането и храната, транспортът и другите разходи са за твоя сметка.

Ти самата как се озова в този лагер?
- Аз отидох като придружител на 12-годишната си дъщеря. Освен нас в този лагер с доброволци дойдоха още три бургаски майки с децата си. Имаше доброволци от Белгия, Холандия, Германия, Австрия, Италия и България. Бригадирът Рут, също доброволец, има строителна фирма от преди 150 години, основана от дядо му. Въпреки строителния бизнес, младежът вече трета поредна година е доброволец в такива лагери в австрийския град Грац.

Какво точно правехте там? И имаше ли смисъл?
- На самия доброволчески лагер участниците санирахме стара постройка, в която ще бъде настанено бедно семейство. Бутнахме стени, изградихме наново преградна стена, изолация външна, вътрешна и на тавана също поставихме. И още шпакловане, боядисване, ламперия на тавана. За две седмици 20-те доброволци това правехме, без да имаме нужните умения, освен бригадира. Аз лично никога не бях шпакловала с шпатула, не съм ковала стереопор. Но търпеливо ми обясняваха какво да направя. Като цяло проктът си имаше ръководител – архитект Щумер. Много енергичен австриец на 72 години.
Впечатли ме цялата организация на този строителен лагер, носеха материали от различни строителни фирми. Носеха ни храна на обекта. Дори заместник-кмета на Грац пожела да се запознае с нас.  

Това голямо внимание на какво се дължи? Дали защото е имало специални хора между вас?
- Доброволчеството е на голяма почит. Всички ние бяхме с малки имена, не се различавахме кой млад, кой стар, кой богат, кой беден. Хората уважават това, че 20 човека са дошли от чужбина с доброволчески труд да подпомогнат социоалнослаби хора в Грац.

Какво научи от този доброволчески лагер?
- Много може да се научи, само си предстви много хора на различна възраст и от различни култури събрани на едно място. Освен че се учиш на труд и придобиваш специални умения, упражняваш език. Задължително се говореха аглийски и немски. Това е от сутрин до вечер, тези хора използват специфична терминология за пирони и тесла, например. Вечеряме, играем катри, работим, през цялото време комуникацията тече на чужд език.

Какво ти направи най-силно впечатление?
- Впечатлиха ме трудовите им навици на участниците от другите страни. Без някой нещо да им казва, вкупом отиват в екип да работят и си разпределят негласно задачите. При нас това е, като че ли сме индивидуалисти. Едно дърво да пресенем от точка А, до точка Б, по друг начин се случва. Не мога да го опиша точно, макар много да бях слушала за този строителен лагер, но това, което видях с очите си... Това доброволчество, което ние тук се опитваме да направим с Аспарухово и Мизия, искат да ходят и да помагат, но липсва някаква брънка във веригата и ми се струва, че там видях какво точно е доброволчество. Трябва някой да организира, но и самите ние трябва да свикнм да помагаме и дори ако щеш да спрем да мрънкаме.

Защо няма световни доброволчески организации у нас, освен БЧК, разбира се?
- От тази организация Бауорден преди 2 години са правили лагер в Средец, а миналата година в Кашина, край Сандански. И Бъргария се включва в цялата мрежа, но не е така популярно. Даже много хора ме питаха ти защо си тръгнала, какво ще правиш там?! Аз първо тръгнах с моето дете, което е на 12 години, за да види как хората работят доброволно и като дойде момента да изчистим България и други разни инициативи, да не се чудим защо този ще го прави, а пък другия няма да отиде. В доброволчеството трябва да се възпитаваме от малки. Да се научим да помагаме на хора, изпаднали в беда. Там са свикнали да виждат социално слаби и бедни, и болни хора. Ние малко така си затваряме очите, като ги видим.