Интервю с доц. д-р Диана Петкова, председател на Българското дружество по респираторни болести.

Д-р Петкова, според Вас има ли увеличаване на честотата на белодробните болести? В Бургас имаше няколко случая, дори и смъртни, на болни от туберколоза. На какво се дължи това? Говори се за срив на имунитета.

- Темата е доста важна. Преди няколко седмици в българския парламент представихме заедно с д-р Даридкова "Бялата книга - факти и данни за респираторното здраве в Европа". Цифрите, които са представени в тази книга са впечатляващи и стресиращи, защото белодробните заболявания се изкачват в стълбата на причините, водещи до смърт. През 2020 г. ще заемат трето място след мозъчно-съдовите и сърдечно-съдовите заболявания. Според данни към настоящия момент те вече, към 2015 г., са заели тази позиция. Огромно е финансовото бреме, което тези заболявания имат върху здравните икономики на всяка една страна. 380 милиарда годишно изразходват страните от Европейския съюз за лечение на тези заболявания. Всяка една шеста причина за смърт във всяко лечебно заведение се дължи на белодробно заболяване. Независимо дали е инфекциозно или не е инфекциозно. Преди 2 години в едно от най-авторитетните медицински списания беше публикувана статия, която казва, че пет от българските големи градове са в челната десятка на най-замърсените градове в Европа и света. Това са София, Варна, Пловдив. За Бургас не съм сигурна дали влиза, но най-вероятно е така, защото знаем проблема със замърсяването на въздуха в Бургаския регион. Всички тези данни са тревожни и трябва по някакъв начин да бъде реагирано сред българската общественост, политици и естествено медицинската общност. Ние апелираме отдавна, но трябва да бъдем чути, защото най-важният потенциал на всяка една държава са нейните граждани. Това е и подрастващото поколение. Ако днес не вземем съответните мерки и не извървим пътя за превенция и подобряване на белодробното здраве, оттук нататък резултатите в черните статистики ще бъдат много по-стряскащи от тези, които четем днес.

Какви трябва да са тези мерки, за да се ограничи заболяването?

- Като първа мярка е ограничаването на тютюнопушенето. Това е причина номер едно за рак на белите дробове. Оттам нататък оздравяване на околната среда, на замърсяването, на отделянето на фини прахови частици в големите градове, където има голяма урбанизация. На трето място е подобряването на здравната култура на хората. Ако няма съзнание, изградени навици и сензори у хората за това как да опазват здравето си, да посещават специалист, когато имат симптоми на болест, няма как да говорим за профилактика, превенция или за адекватно лечение на заболяването.

Има ли достатъчно белодробни специалисти в страната? Има ли недостиг в някои райони?

- С тревога мога да кажа, че гилдията на българските пулмолози намалява и застарява. Специалността не е много атрактивна, защото нямаме силно лоби. Клиничните пътеки са по-малко платени, трудът не е толкова лек. Не е лесно да се работи с пациенти с тежки инфекции като туберколоза. За колегите, които работят в тази област няма някакви преференции. За тях е по-примамливо да получат квалификацията и образованието си и след това да отидат да работят в чужбина. Това, което мога да заявя е, че колегите от гилдията отговарят на всички европейски стандарти по своята квалификация, знание и умение. Те са добре конвертируеми навън, добре подготвени са. Надявам се, че здравните институции и политиците ще се съобразят и ще вземат под внимание онова, което се случва с гилдията на българските пулмолози, защото ако нещата продължават така, ще се закриват белодробни болници, диспансери за борба и лечение на болни с туберколоза, легла в белодробни клиники. Честотата на белодробните болести е най-висока като относителен дял сред всички други. Това са най-честите заболявания, които покосяват деца и възрастни.

Може ли да се определи като региони къде има най-голям проблем?

- В Западна България има голяма заболеваемост от туберколоза. Няма голям бум или огнище на респираторни заболявания.

В Бургаската белодробна болница има слабо завишаване на болните от туберколоза от предходната година. Има ли подобна тенденция в национален мащаб?

- Общо за цялата страна цифрите намаляват. Във Варненската университетска болница, където работя, има огромни проблеми, организационни и финансови, със специализираните болници за лечение на пациенти с туберколоза. Ако някой си прави илюзия, че тази болест е забравена или, че тя не съществува и занижи контрола, много бързо данните и пациентите с туберколоза ще се увеличат. Това ще се върне като бумеранг върху обществото. Това е особено опасна инфекция и борбата с нея е държавна и това трябва да бъде държавна политика. Това, което виждаме в момента е, че контролът е занижен. Не, че го няма, има го, но има и върху какво още да се работи.

Какви превенции можем да направим самите ние?

- Можем профилактично да се изследваме в това направление, да се обезпечат средства за установяване на пациентите с латентна туберколозна инфекция. Един тест струва в зависимост от лабораторията между 80 и 140 лв. Той не е евтин за българския пациент и не всеки би могъл да си го позволи и да се изследва, ако има съмнения за болестта. Изследването не се заплаща от здравната каса. Би трябвало контролът на пациентите да бъде по-стриктен. В момента няма законова мярка, която да ги въдвори за лечение.

Има ли вероятност определена възрастова група да е по-податлива към тази болест?

-Безспорно децата под 5 години са в най-голям риск. В България всички са имунизирани, поради ендемичността на района, в който живеем. Превантивно сме имунизирани, но от тази болест в крайна сметка няма защита.Всеки е потенциален пациент въпреки имунизацията. В определени обстоятелства, в преустройка на имунитета на организма би могъл да се разболее всеки един от нас.

Сега се наблюдава нарастване на пневмониите и ХОББ (хронично обструктивна белодробна болест). Какви превенции може да се направят?

- За пневмониите може да кажем, че пациентите трябва да посетят личния си лекар и специалист. Те трябва стриктно лечението, което им се предписва, защото особено в условия на грипна епидемия, пневмониите протичат тежко, с тежки усложнения. При някои завършекът също може да бъде смърт. Инфекциите на белия дроб също имат своята модификация, протичат по различен начин и въпреки това, че живеем във века на антибиотиците и смятаме, че сме победили инфекциите, те са по-бързи и по-умни от хората. Намират начин да устоят на лечението. Що се отнася до хронично обструктивната белодробна болест, на 18-ти ноември беше Световният ден за борба с ХОББ. Тази болест се нарича тихият убиец, защото тя води до инвалидизация и ще стане трета причина за смърт сред хората по света  през 2020 г. Едно голямо проучване в Плевенския регион в катедрата по белодробни болести, показва, че честотата на болните в България е около 14 %. Тази болест води освен до тежка инвалидизация, но и до ранна смърт. Тази година се направи кампания, за да се обърне внимание, за това, че имаме нужда от превенция срещу белодробните болести.

 

В интервюто има въпроси и на други медии.