Левон Манукян е популярна личност за ценителите на музиката. Той е основател на Младежка филхармония "Емил Чакъров" и  Младежка филхармония "Бургас". За своите близо 20 години на сцената има над 600 концерта в цяла България, Гърция, Италия, Германия, Словения, Австрия, Швейцария. Дирижирал е концерти със световноизвестни изпълнители като Катя Ричарели, Еми Стюарт, Таря Турунен, Фиш ("Мерилион", групата "Anathema" ) и др. В момента е диригент на Представителен смесен хор "Родна песен" и на камерен оркестър "Дианополис" (Ямбол). Също така  дирижира и своя частен оркестър "Levon Manukyan collegium musicum". На 13 и 14 октомври ще представи в НХК  новия си проект- комедията „Всичко разрешено, нищо забранено“.

 

Левон, разкажи ни повече за спектакъла „Всичко разрешено, нищо забранено“?

-  Премиерата на последния проект на Levon Manukyan Collegium Musicum и на сформираната театрaлна трупа "AMATEU(r)S" ще представят музикалната комедия „Всичко разрешено, нищо забранено“. Това е едно ново аплоа в моята творческа дейност и един експеримент, който се надявам да има успех и да се хареса на публиката. Тук наблягам повече на театъра, отколкото на музиката, но и тя има огромно значение. Музикалния фон е изцяло върху музика на Джордж Гершуин, тъй като тази година се навършват 75 години от смъртта на американския композитор. Интересното при тази пиеса е, че тя ще бъде на живо, имаме оркестър, който е на сцената, актьори, които освен че ще играят, те и ще пеят заедно с оркестъра, самите оркестранти са актьори, така че в един момент всеки прави всичко. Всички участници правят сами декорите и костюмите си и всичко се изгражда от този млад екип, с когото работя.

Колко души  участват в спектакъла?

- 12 души са на сцената на възраст от 17 до 22 години.

Какво е да работиш с човек от семейството?

- Ние с Юлия Манукян сме две различни крайни точки в този спектакъл, но всъщност сме много силен екип. Музикалната част я поемам изцяло аз, докато тя направи целия сценарий и либретото, репетиции върху дикцията на участниците, върху поведението им на сцената. Това нещо когато се събере на едно място надявам се получава един добър проект.

Чия бе идеята за постановката?

- Идеята за постановката е изцяло на Юлия Манукян. Тя получи

анганжимент да напише либрето за един мюзикъл, който ще се представя следващия сезон в София. В момента, в който написа първото либрето, аз толкова много го харесах, че казах –това е либретото, което ние ще направим, да не го дава на никого. И се наложи се тя да направи второ либрето, което от своя страна се оказа също много сполучливо и се хареса от хората, които го бяха поръчали. В България почти вече няма театър, който да играе с жива музика, всичко е на запис, което не е защото няма кой да прави, а може би по-скоро причината е  финансова, или просто вече я няма тази практика...

Не знам, но повечето театри в България имат оркестрини, така са се играли старите постановки. Сценарият се написа за 4 дни, пиесата продължава  около два  часа Тя е от така наречените ситуационни комедии, от типа на телевизионните сериали „Всички обичат Реймънд“, „Женени с деца“ и „Приятели“.

Следващи проекти подготвяш ли?

- Първо искам този проект като се завърти, да направим турне с него в България. Имаме покани за чужбина, но трябва да сме готови с този продукт, за да го предложим на диск, да го видят.

 

Заглавието на спектакъла е много интересно, от къде дойде?

- Заглавието е реплика от самия спектакъл. Ако погледнем самия спектакъл, всичко вътре са абсурди. Първо на афиша има 18 в кръгче, което е зачеркнато, т.е. хем е забранено за 18, хем май не е. Другото,  което е в името „AMATEURS”, ако се погледне „amadeos“ означава божествен, обаче тук сме го променили на „amateus“, почти божествени и слагаме едно “r”, т.е. amateurs”- аматьори, обаче сме зачеркнали “r”, защото не сме точно такива. Така, че се получава една игра на думи. Имаме и препоръчителен родителски контрол за деца под 12 години, но всъщност допълваме отдолу, че червената точна е само за реклама.

В един момент се получава така, че публиката започва да се обърква от това, кое  е морално и кое не , кое е реално и кое не, но мисля, че ще стане едно голямо шоу. Интерестното още в спектакъла е освен, че актьорите сами си правят декора и костюмите, ние нямаме режисьор. Понеже, както казах, това е ситуационен сценарий и се набляга повече на диалозите, на репликите. Пак има актьорска игра и ние искаме да дадем свобода самите участници да си развият образите сами.