Исмаил Исмаил е на 73 години, родом от село Скалак. През годините е упражнявал много професии: общ работник, тракторист, железничар, домакин, отглеждал е и тютюн. В селото е познат най-вече като бивш кмет. Изпълнявал е тази длъжност в периода 1994 – 1999 година.

„Тогава бившият кмет бат Райко, Бог да го прости, постоянно идваше при мен и ми викаше: „Исмаиле, да знаеш, че царската корона е много тежка“, спомня си той.

Има три деца – двама сина и една дъщеря. В момента тя живее в Айтос, а синовете му са в чужбина – единият е в Турция, а другият в Швеция.

Признава, че често ходи до южната ни съседка на гости при единия си син. В Швеция обаче не е ходил никога досега.

„Малко се караме със сина. Казвам му: „ Ти сега не ме карай на стари години да се качвам на самолет. Ще вземе да падне някъде, на мен не ми се умира“, казва на шега Исмаил и допълва:

Искаше да ме вземе при него. Там можех да получавам по-висока пенсия. Но аз му отвърнах: „Синко, аз не искам такава пенсия. На мен пенсията може да ми е малка, но засега ми стига. На мен ми е мило селото“.

Затова, когато се среща с хора от Айтос и Бургас и го питат откъде е, той им отговаря: „От най-хубавото село на община Руен.

Веднъж обаче един човек му рекъл: „Ти още малко ще ми кажеш, че Скалак е по-хубаво от Просеник?“

А Исмаил Исмаил му отвърнал на шега: „Ако не беше толкова хубаво, щяха ли българо-мохамедани от Смолян да се засилят, да минат 3-4 окръга и да дойдат тук? Тогава той ми каза: „Браво, бе, Исмаиле, прав си“.

Сегашният кмет на руенското село Мустафа Бекир признава, че често се допитва до Исмаил Исмаил по някои въпроси.

Исмаил е единственият човек, който е разкрил, че навремето село Скалак е било община.

„Скалак до 33-та година е бил общински център. Към него са били селата – Череша, Завет, Раклиново, Ведрово и Жълти хан. После става изселване и местното население намалява. Така селото преминава към община Тополица, Айтоска околия“.

Разказва ни и за името на руенското село. Причината е, че близост до него има високи наредени камъни. Именно и такова е било старото му име – Съра кая (Наредени камъни).

„Нашето село започна още 57-ма година да се оправя. Ние нямаме улица и къща без канализация“,  гордо заявява Исмаил.

Определя себе си като много притеснителен човек.

„Някой ако ми каже нещо – после не мога да спя. Добрините не забравям, но лошотиите не ги хвърлям. Такъв съм си“.

С носталгия си спомня как едно време са обикаляли по вечеринките.

„Хубави години бяха. После докарахме демокрацията, но… И демокрацията е хубава, аз я харесвам, но при нас тя май е криворазбрана. Сега младите не уважат старите хора. Народът стана много озлобен…“

Със съпругата си се запознават, когато е още на 16 години.

„Аз работих като бригадир в горското стопанство. Това продължи 2-3 години. Тя беше 6-ти клас и идваше уж да копае. Но тя не можеше да копае и нали се сещате за какво идваше“, казва с усмивка той.

Признава, че не е имал лек живот.

„Това, което съм преживял, не го желая дори и на най-големия си враг. Още когато бях на 21 години почина баща ми. Останах с майка ми, две сестри и един брат. Накрая останах сам в селото с жена ми. Всички братя и сестри отидоха по чужбина“.

На въпроса каква е формулата за дългия му и успешен брак, Исмаил отговаря така:

„Шест месеца след като се ожених баща ми почина. Мъката ни сплоти. Това може би е формулата за дългия ни брак. Но дори и да не се беше случила тази трагедия – пак щях да си я обичам", казва той.