Елена Танева е добре познато име в журналистическите среди на Бургас. Работила е във вестник „Бургас днес и утре“, RN TV Канал 0, bTV, Nova TV, TV7 и Канал 3. Пред Gramofona.com тя сподели как е решила да се заxване с тази професия.

„След обичайните ученически дилеми дали да уча микробиология или филология в крайна сметка реших че искам да бъда журналист. И то точно ТВ репортер. Разбира се бях доста по-сигурна след стаж като учител по български и литература, както и след стаж в радио, а след това и в печатно издание. Телевизията е нещо различно“.

Казва още, че няма свой материал, с който да се гордее, но обича всички големи спорни имена, до които е успяла да се докосне през годините. Категорична е, че подобни xора не се забравят.

"Не се забравят и неприятните репортажи. Защото въпреки, че си обожавам професията, има такива обекти, които са тежки, трудни, представящи буквално човешкото зло. Например атентата на летище Сарафово, или репортажи с убийства за деца, насилие върху животни. Спомням си дори обгореното от някакъв изверг улично куче, което се казваше Любчо.... Незабравимо остава и едно интервю с Джордж Сабра в Истанбул, който продължава да е един от лидерите на Свободната сирийска армия и опозиция на Башар Ал Асад. Този човек още през 2013 година предрече глобалната бежанска вълна“!

Спомня си и весели репортажи като например за гигантски домат или изумителни като за едно дете аутист, което изчислява безпогрешно дните от седмицата.

През годините на своята кариера Танева активно отразява спортни събития. Наскоро дори бе водещ на галавечер по кикбокс за жени. Самата тя е част от 2008 година от ММА в България.

„Това е така не само защото обичам бойните спортове, а защото в Бургас се създаде Българската ММА федерация и веригата „Максфайт“. „Максфайт“ е на път да представи своето 41-во бойно шоу и на практика аз отново съм част от организацията на събитието. Това е най-бързо израстващата българска проумотърска агенция, занимаваща се с бойни спортове, която вече има галавечери и в чужбина“.

За нея като жена в никакъв случай ММА боевете или кикбокс състезанията не са плашещи или страшни.

„Страшно и плашещо е, когато не си подготвен на ринга, а имаш подготвен опонент. Като в живота бойните спортове изискват не само физическа подготовка, но и психическа. А мислещият боец винаги има предимство“.

Oсвен бойните спортове бургаската журналистка обича и футбола. Посетила е доста мачове в България и чужбина, както по работа, така и за удоволствие.

„През 2002 година тръгнах по стъпките на доаенът в спортната журналистика на Бургас Велизар Маджаров. Той умееше и все още умее да пише запомнящи се материали за футболната действителност. Учех се от него. Тогава футболът в Бургас беше друг“.

Убедена е, че футбол в морския град отново ще има, въпреки моментно състояние.

„Градът ни изобилства с футболни личности. Миля че неправилното разпределяне на средства за футбол, присъствието на хора, които нямат място в управлението на футбола и многото интриги попречиха на съществуването на елитен футбол в Бургас. И съм убедена, че такъв ще има. Бургас е имал футбол и пак ще има. Съдя по детско-юношеските школи, които развиват наистина истински футбол и феърплей“.

Следи с интерес вече приключващото световно първенство по футбол в Русия и казва, че е разочарована от отпадането на Испания, Португалия и Бразилия.

„Още ме е яд, че Италия въобще не намери място в първенството. Сега симпатизирам на xърватите, но признавам, че на това Световно първенство Франция е отборът с най-добра подготовка и представяне. Нищо чудно да са новите Световни шампиони“.

Интерес към нея предизвикват и автомобилните спортове, както и източните бойни изкуства.

„Обичам философията на източните бойни изкуства, които те учат на самоконтрол и търпение. Иначе назад в ученическите години започнах с лека атлетика. Някак все ме влечаха залите по кикбокс и бойни спортове, които нямаше как да доведа до професионално ниво, тъй като бързо след студентските години вече започнах работа като водещ на спортна емисия новини. А водещият трябва да пази лицето си от евентуални аркади. Спортният журналист пък не трябва да дели спортовете на любими и скучни. Отразявала съм всякакви: фехтовка, подводен риболов, шахмат, спортна стрелба. И уважавам труда на всеки спортист“.

В личен план Елена Танева е изцяло отдадена на сина си, който през август ще навърши 12 години.

„Предполагам, че няма да наследи моята професия. Отдавна всички около мен са свикнали все да изчезвам скоростно за някакво извънредно събитие, често да звъни телефонът нощем или рано сутрин, както и да закъснявам за вечеря. Но мисля, че срещам разбиране“.

Ако можеше сега отново да избере своята професия, то несъмнено пак би избрала да стане журналист.

„Това е динамична професия, която не те задържа на едно място. Всеки ден се различава от предходния, а с тази динамика адреналинът е различен“, категорична е тя.