Поводът за това ваканционно интервю е премиерата на ,, Глупаци” по Нийл Саймън,  която актьорите от „Талантино“ ще играят на 19 юли от 19,30 във Военен клуб Бургас. Постановката  е  на Станимир Карагьозов. Той е роден на 3 март 1968 г. в Бургас. Завършва „Актьорско майсторство” в класа на професор Надежда Сейкова в Югозападен университет „Неофит Рилски” – Благоевград. Занимава се с поезия, режисура и драматургия.

Неговата голяма любов е „Талантино” – школата му по актьорско майсторство за деца и възрастни в Бургас.

Със Станимир Карагьозов се запознах по телефона във връзка с бъдещ проект. След десетте  минути разговор  вече бяхме приятели. Когато го видях на живо  разбрах, че е необикновен човек и в същото време изключително земен.

Със спокойния си глас  си той  вдъхва доверие, дава ти възможност да бъдеш себе си, да оцениш и се насладиш на времето, което е отделил от безкрайните си ангажименти. Той е може би най - добрия психолог, който съм срещала, защото разчита емоциите и като че ли знае какво точно се случва в душата ти.

Като че ли тази среща, това действие вече се е играло някъде в съзнанието му. Запознах се с децата и бях очарована от тях. Те  са отговорни и сериозни млади хора  и носят неговия заряд и блясък в очите. Станимир ги възпитава като родител с всички отговорности, които произтичат от това.

- От какво се стремиш да предпазиш децата на "Талантино"?

От еднаквостта. Всеки човек е една вселена и колкото по - рано осъзнаят това, толкова по - щастливи ще бъдат в живота и ще си знаят мястото. Уеднаквяването е проблем, защото всяко дете носи в себе си любов към определено изкуство, или спорт. Но ако това не е модерно в момента, те подтискат това в себе си и се уеднаквяват. Аз ги уча да бъдат себе си, да се заявяват, да споделят проблемите си. Те знаят, че споделянето на проблема е половината от неговото решение. Те са такива: откровени и достойни млади хора.

- Какво бъдеще искаш за тях?

Ще избягам от клишето за светлото бъдеще. Искам бъдещето, което сами си създадат. Бъдещето е в техните ръце, в нашите ръце е това да ги образоваме и възпитаваме, да им помагаме доколкото имаме възможност. Защото има огромна дупка между поколенията. и ние не можем да възприемем техния начин на живот, не разбираме техните търсения. Трябва  само да им помагаме,  без да натрапваме нашата философия, защото не знаем дали нашият живот е бил по - щастлив, или по - добър. А животът е много динамичен и за да оцелеят трябва да са интелигентни, да се вмъкват. Интелигентността означава да си гъвкав.  А те са такива.

- Запознах се и с ,,Бабите” както наричате големите таланти от трупата. Когато  влязоха  в залата те се превърнаха в послушни ученици,  омагьосани от любовта си към театъра. Те са завършени хора с различни съдби. Освен на дисциплина, на какво още искаш да ги научиш?

Няма на какво да ги науча. Тези групи не са със статут ученик- учител, те са със статут приятели. Театърът е в тях, те искат да играят. „Талантино“ е нашето островче на душата.

- „Талантино“ ли е твоето семейство?

Да, ние сме приятели на сцената и в живота. Четем текстове, играем пиеси. Това е един друг начин на забавление.

- Да предположим че съм таланлива. Какви други качества трябва да притежавам, ако искам да играя в „Талантино“?

Да бъдеш човек. Всички хора имат различен процент талант, различен механизъм до стигането на сцената,  на отваряне на сетивата. За едни това трае месеци, за друг години. Ако видя, че човека е притеснен се стремя да го предлазположа, дори да има само една реплика,  да се запомни неговото участие. За да си част от нас трябва да си човек. Това е достатъчно.

- Имаш милион  идеи, не зная как си съжителстваш с тях. Останах с впечатления, че и насън режисираш спектакли. Сънуваш ли своите идеи?

Аз често сънувам театър- празни зали, провалени спектакли. Последно сънувах каламбура от дванадесет Шекспирови герои, които седяха около една маса, но реализираните идеи, които вижда зрителя не са плод на моите сънища.

- Театърът ли е твоето всичко? 

Ако кажа ,,да” ще засегна дъщеря ми Мария и Боряна( жената до мен). Не, театърът не е моето всичко, но животът ми е подчинен на театъра и им прави чест, че ме приемат и обичат такъв.

- Сам менажираш вашите спектакли, сами си шиете костюмите и правите декорите. Можеш и да плетеш в знак на протест, когато те замъкват на плаж, както се вижда от заглавната снимка. Как се прави театър в България?

Не мога да направя сравнение, защото не съм правил театър другаде, определено е трудно, но не е невъзможно. Всичко е въпрос на настройка. Тръгнеш ли да се съветваш, винаги ще се намерят десетина, които да те откажат, но ако застанат от глухата ти страна и следваш своите мечти и планове,  нещата се получават.

- Поставил си много постановки и си печелил авторитетни награди. Защо избра пиесата ,, Глупаци” на Нил Саймън?

Основната причина е съвременният начин на живот. В пиесата се разказва за проклятието което някой е направил  на  едно село. В живота  ние сами си правим проклятия, защото престанахме да мислим, разчитайки на Гугъл и ФБ. А неспособността да мислим ни затваря  всички врати. 

- Какво да очакваме на премиерата?

Текстът е много смешен и ако стане ясно посланието, което отправяме- зрителя ще се забавлява.

- Защо хората трябва да ходят на театър?

Защото в героите от пиесите могат да припознаят себе си, да се замислят, да видят едни други хора, които живеят по друг начин.

Театърът е изкуство, което срещнеш ли веднъж няма отърване от него. Независимо от новите форми, които аз подкрепям театърът ще си намери своето място, като вадичката, която намира своя път и театърът ще намери своя.

С ,,Бабите” и Станимир Карагьозов още веднъж ви каним в четвъртък във Военен клуб в 19,30 да се посмеем със сълзи, да забравим грижите и се  насладим на прекрасната игра на големите таланти на „Талантино“.

Да им пожелаем пълна зала и бурни аплодисменти!

Нели Арнаудова е бургазлийка, която живее в Бристол. Тя е човекът, който радва читателите на Gramofona.com с невероятните истории на „Бургазлии зад граница“. Този път обаче ни среща със Станимир Карагьозов в родния Бургас.