Всички се чудят защо площада в Бургас се нарича Тройката. Разправят, че на някаква Ламба го били кръстили, ама вятър работа- ние да не сме балъци да се връзваме на такива глупости.
Време е да разберете цялата истина от първа ръка.
В езерото Вая се бе появило една риба- чудовище-страшна работа.
Започна да прави едни зулуми – не ми говори- лодки обръща, рибари плаши, казваха, че вякаква крава на водопой изяло.
Мен тая работа не ме касае, аз от такива неща не се боя, ама се наложи да вляза във филма по принуда.
Иде един ден при мен Кмета и ми вика:
-Спасявай ме братче, тоя дзвер обърка корабоплаването по езерото Вая.
-Викам му Мите-а бе аз какъв кабаят имам от цялата работа-ти мен пита ли ме да пускаш кораби по Вая?, пък той
-Намя как трябва да ни спасяваш,европейски пари са усвоени за проекта, ще трябва да ги връщами- нали си Бургазлия - помагай?
-Какъв Бургазлия съм аз, викам му, аз съм от Долно Езерово, ние квартал станахме, ама още викаме, че отиваме в Града?
Ама нали Ноблис оближе, както викат у наше село, няма как ще трябва да се помага.
Взех една котва, изпилих я на шмиргела и с двеста метра проволка направих такъм.
Набучих за стръв – една мисирка, на баба Пена гъската и на Генчо петела – дет всяка вечер ми пили мозъка с неговото кукуригане. Генчо бая се опъва, ама Кмета обеща, че Общинският съвет ще му гласува да го обезщетят тройно, та кандиса /как елегантно се оттървах от тоя изедник - Петела/.
Взех на Бай Христо магарето и отидох на блатото – те Бургазлии може да му викат езеро, ама Долно езеровци си го знаят блатото.
Заметнах аз колко сила имам и стръвта падна баш дето видели рибата за последно.
- Там ще е викам, тоя мръсник,ще го смаажа. Няма как на това меню да откаже.
Захрупах си аз фъстъчки и си смуча бирата и чакам. Хрупам, смуча, чакам- нищо.
По едно време от фъстъците ли, от що ли, нещо ме напъна. Пък и простата нещо се обади – мисля си – ще направя „Две в едно”.
Огледах се аз и си харесах едно храстче. Добре ама, как да оставя въдицата. Докарах магарето до водата и я завързах за опашката му. Тъкмо изпускам напрежението и чувам магарето – реве.
- Брей домъчняло му е за мене – си викам, ама като поглеждам – то във водата.
- Бре отиде добитъка – Гоу хорс ин дъ ривър – ама не кон, а магаре и не е река, а блато.
- Кибиците се развикаха – Магарето, магарето и до като прибягам, хайванчето до врата във водата.
Дърпам аз, пък нещо го опъва, дърпам аз- ще му скъсаме врата.
Викам на кибиците – дръжге го, пък аз ка не ща ще нагазя.
Направих един три тактов, четириперков крол и доплувах до мястото където бях хвърлил.
Гредам мътилка. Викам си тука ще да е. Мечка страх, мен не стра – далдисах. В тъмното гледам две очи – като гуми на Камаз. Поизбистри се водата, туловище като на оня дето говори от Трия-та. Бре викам си, Пешо де си хвърлил хайвера!
Че като го грабнах като трудовашка количка за нула време изкарах рибата на брега.
Дойде един Зил 131 да я натовари, ама опашката и виси. Тъй като нямаше лицензирана кланица в Бургаско се наложи да карат рибата в Ямболско някъде. По пътя дето се влачила опашката издълбала бразда и не знам защо я кръстили Еркесията.
Та да си дойдем на думата Кмета доволен от това, че спасихме корабоплаването, натовари Тройката дето улови рибата – и я изтапани насред площада. От тогава на Площада му викат Тройката.
Какво стана с магарето? – ами от интервенцията – малко му се удължи врата, че му викат Жирафа, иначе си пасе кротко пред къщи.
А пък аз вече трета година си хапвам риба по тайна рецепта дето ми я даде един приател – Мишо. Наздраве!
Автор: Ненчо Драгнев
