Шаранът методично проникваше в съзнанието на Митко. Вместо на риболов, той реши да намине към рибарския магазин, но не бе очаквал подобно развитие.
„Митко! - казваше му някой. - Не мисли, че като плуваме в този аквариум, сме глупаци. Знаем къде се намираме и сме наясно, какво ще ни сторите!”
Митко подозрително изгледа двамата продавачи, но не отчете психотронна или каквато и да било друга намеса от тяхна страна. Бяха чорлави, с мръсни престилки и си приличаха - навярно братя.
- Откъде е стоката? - заинтересува се, придавайки си вид на познавач.
- От „Каналица”! - твърдо отвърна единият зад щанда. - Най-чистият язовир в страната. Такъв шаран няма да намериш никъде!
- Затова ли са толкова скъпи? - върна топката, ама на онзи не му пукаше. Извърна се и обслужи друг от опашката.
Понечи да тръгва, когато шаранът го призова. „Купи ме!” - нашепна в съзнанието му, а щом се извърна го видя: имаше белег над дясното око, което правеше погледа му присмехулен, но и властен.”Няма да съжаляваш! - продължи да го убеждава рибата. „Ще те науча на неща, за които не си и сънувал!”.
„Ама, че шаран!” , каза си и след кратко колебание склони. Последва спор с чорлавия, докато го убеди да му даде именно тази риба и бързото прибиране в къщи. За късмет наскоро спряха водата и Митко бе напълнил два празни бидона за резерв. Припряно ги изсипа във ваната, дето и без това не се ползваше от години и разположи вътре придобивката си.
Тази нестандартна постъпка промени живота на Митко, а как - ще разберете скоро:
- Разказвай! - каза само след час.
Поради липса на друго, бе надробил малко хляб на шарана и седна отстрани на любимата си табуретка, за да слуша.
Шаранът похапна и явно имаше чувство за хумор, защото първата му послание, бе:
- Благодаря, човече! Не искам вода!
„Това значи, че съществото е наясно с нашата физиология!” - констатира Митко, защото макар и безработен, имаше доста нереализирани познания. Поне беше разведен...
- Как го правиш? - не издържа да попита.
- Дълга история. - започна шарана разказа си:
- Имам дарбата от майка ми, която пък я има от един делфин, а всичко започва от Бургаския залив.
- Ама че история! - възкликна Митко. - Направо си е рибарска!
- И още как! - продължи шарана. - За улеснение можеш да ме наричаш, Шъри!
- Продължавай, Шъри. - възторгна се Митко.
Явно бе попаднал на нещо изключително и бъдещето някак започваше да розовее във въжделенията му.
- Когато безименен рибар хванал майка ми в залива, не знаел какво да я прави. Била малка и немощна, но за нейно щастие се намесила дъщеря му. Тя се погрижила за нея, а после, когото придружавала баща си на риболов, благородно я пуснала в „Каналица”. Само че и двамата не знаели за чипа.
- Какъв чип? - подскочи Митко.
Дали заради госта си, но се бе сресал, дори свали дънките и си навлече новия анцуг. Толкова го впечатляваше Шъри. Дори лицето му се промени, изоставяйки унилата рибешка гримаса и сега излъчваше любопитство.
- Делфинският чип! Кой друг! Мама го взела от един делфин, който умирал, а преди това работел за тайните служби.
- Чел съм за това! Значи е вярно! - още повече се запали Митко. - Помагали са на военните…
- И много други неща са правили! - сякаш му смигна Шъри. - Вярваш ли, че ей сега мога да ти направя психологически портрет?
- Давай! - не удържа на вълнението.
- Ти си средностатистически тъп балканец. Явно е, че живееш сам,
защото тук е като блато, а външния ти вид е отчайващ: ниско чело, без люспи - пардон - без коса, и изпъкнали бузи с месест нос отгоре. „Шаран!” - би казал всеки друг от твоята раса. Затова и те избрах.
Митко си спомни за разпилените до кръста коси, за изпените песни през младостта и се почувства засегнат. Какво знаеше този шаран:
- Днес е Никулден, момче! Внимавай какво говориш?
- Такава е съдбата на профайлърите, - защити се Шъри. - но дотук с негативите. От друга страна, ти си един прекрасен и честен двукрак. Не консумираш излишно, не посягаш на другите и щом те ударят от едната страна, се нагаждаш, за да те цапардосат и от другата.
- Вярно е, мамка му! - потвърди Митко. - Два пъти се жених и два пъти се разведох.
- Елементарно! - сякаш кимна Шъри. - Важното е, че всичко това свърши. Щом се възстановя, ще ме върнеш в Каналица, а аз ще ти издам много тайни за залива, че и отвъд него.
- Тайни! - светнаха очите на човека.
- Тайни, които ще ти донесат злато, древни реликви и много нови технологии! - този път наистина му смигна рибата.
- Как да ти се отблагодаря, приятелю? - възрадва се Митето. - Да ти оставя ли лампата да свети, че ще пазарувам. Да знаеш - ще се забавя, защото имам и други задачи.
- Няма да е лошо! - отвърна Шъри. - Пусни ми някаква играчка, та да си играя, докато чакам.
- Ей сега! - откликна човекът и след като дълго рови в килера, се върна със синтетично пате и нещо гумено, наподобяващо геврек. - Добре ли е? - запита преди тръгване.
- Прекрасно! - отвърна гостът. Бе нахлузил главата си в кръглата пластмаса и приличаше на воден владетел с корона.
Денят на Митко продължи като в приказките. Където и да отидеше, случваше на добра стока, пък и отстъпките си ги биваше. Чак по тъмно се добра до в жилището си, но още от площадката пред апартамента го лъхна ужасяваща миризма: навяваше ужас, остатъчни послания и много, много тъга.
„Баракудата!” - блъсна прозрението и не го излъга.
Синът му - Банко Баракудата се бе разположил в хола: момчето бе взело от чертите на майка си и прякорът му отиваше, а снахата - Зоя - наричаше я змиорката, защото бе точно толкова слаба и хлъзгава, му сервираше изпечения Шъри.
- Сядай, тате! - извика Банко. - Изпекохме царя на шараните. Ама как го беше издокарал с тази корона на главата...
Последвалият смях едва не прогори дупка в главата на бащата. Понечи да проговори, но само изду бузи и издаде бълбукащ звук. Това съвпадна с друго събитие, защото Баракудата точно в този миг, схруска главата на рибата. Хищните черти на сина му се очертаха още по-ясно, малките очи едва не изхвръкнаха, а после нещо прещрака и сякаш всичко си дойде на мястото.
- Спокойно, тате! Чипът вече е в мен и нищо не е загубено! - прониза го безмълвното послание. - Каквото знаеше Шъри - вече го знам и аз. Богати сме, тате! Честит Никулден!
Автор: Симеон Христов
Симеон Димитров Христов е родом от гр. Хасково, но живее и работи в София. На 53 години. Работи в сферата на театъра и рекламата. Носител е на най-различни наград и сега се надява да спечели Никулденски конкурс 2012 на Gramofona.com.
Конкурсът се организира за втора поредна година. Спонсор е «Пристанище Бургас» ЕАД. Подробности тук!
