Неусетно, година след година, конкурсът за разказване и описване на рибарски истории и приключения става традиция и част от литературните събития, които се случват в Бургас. Конкурсът става повод и дава възможност да се появяват сериозни литературни творби и да се трупа един фонд, който настойчиво ни напомня, че в близко бъдеще може да имаме среща с един интересен сборник с риболовна тематика.
        А доколкото творчеството не е процес, който може да се планира и предвижда, трябва да отбележим, че творбите от тазгодишното издание на конкурса отстъпват по художествени достойнства на миналогодишните. Липсва задълбоченото вникване в сложния свят на хората с тази професия, разказът твърде често се плъзга по външното, по натрупани инерции и представи.
         Присъствието на дамите-автори на рибарски разкази е количествено почти равно на мъжкото. Но те по-често анализират своите усещания, чувства и преживявания от това, че половинките им са рибари или ходят често да ловят риба. И каква полза от това.
         От стихотворните творби авторът на „Лавракът-крадец“ пише на едно място: „Не знам защо на стихове изби ме“. Няма как да не се съгласим с него. „Рибарска песен за русалки“ на Екатерина Митева е интересно хрумване, реализирано стегнато, сбито и с по-овладян класически стих. И ако говорим за хумористичният поглед към темата, да отбележим и успешния разказ „Шарани“.
         Разказите „Тройката“ и „Поп Николчо черпи“ са недостатъчно заредени с хумор, неуместно на места се използва римувана проза, а някои намеци са по-скоро политически, отколкото художествени.
          Заслужават да бъдат споменати един разказ без заглавие на Иванка Г. Христова, „На лов за халка“ на Михаела Маркова, „Последно хвърляне“ на Константин Александров, „На Ставрова банка в 6 сутринта“ на Ненчо Драгнев.
В крайна сметка класирането е следното:
          ПЪРВА НАГРАДА – за „Шабловия кой“ на Динко Динков
          ВТОРА НАГРАДА – за „Мрежи“ на Анастасия Стайкова
          ТРЕТА НАГРАДА – за „Лошата шега“ на Рада Видьова
 

                                                                       Ваньо Вълчев